/Поглед.инфо/ Наскоро немското сп. "Шпигел" писа, че тексаската компания "Вел хеликоптер" (Bell HeliCopter) е подписала на 25 май лицензионно споразумение с уралски завод от Екатеринбург, който е част от държавната корпорация "Ростех", оглавявана от Сергей Чемезов - човек от най-близкото обкръжение на Владимир Путин. Само че и "Ростех", и Чемезов фигурират в американския списък на антируските санкции. Цивилизационна конфузия за Вашингтон, който иначе неведнъж е уверявал колко много държи да се спазват правилата.

В рамките на санкционната си политика срещу Русия американският конгрес прие миналия декември поправката на сенатора Джон Макейн, която предвижда пълен отказ на САЩ от руските ракетни двигатели РД-180 до 2019 година. Оказва се обаче, че забраната да се купуват тези двигатели може да застраши националната сигурност на САЩ, както писа "Ню Йоркс таймс". Само с тях Пентагонът можел да има "гарантиран достъп в Космоса" за дълъг период от време, смятат Пентагона и разузнаването на САЩ. Затова военният министър Аштън Картър, директорът на националното разузнаване Джеймс Клапър и командващата ВВС Дебора Лий Джеймс се обърнаха към Сената да се промени закона така, че американски компании да могат да купуват руските двигатели, необходими за американската ракета-носител Antares. Любопитен диалог се е провел по въпроса между Макейн и Дебора Лий Джеймс в сенатската подкомисия по въоръжените сили. "В интерес ли е на САЩ да субсидират руската отбранителна промишленост, като се знае поведението на Русия?", попитал сенаторът. Не,...но гарантираният достъп в Космоса (на САЩ) е много по-важен,", отвърнала командващата авиацията, цитирана от Air Force Times. Може да свалим шапка на американската гъвкавост и прагматизъм, но и тук не се ли набива на очи санкционна конфузия, а и контузия на правилата?

Европейските производители на строително оборудване твърдят, че конкурентите им от САЩ не зачитат санкциите, пише още "Шпигел".

Наскоро пък бе съобщено, че Белият дом си затваря очите за участие на босове от водещи американски компании на международния икономически форум в Санкт Петербург, който ще се проведе в края на месеца. За разлика от 2014 г., този път срещу тях няма да има наказания, ако отидат там.

И последен щрих: официалната руска статистика показва, че през санкционната 2014 г. търговският обем на САЩ с наказаната Русия е нараснал със 7 процента, докато обемът, примерно, на една Германия с Русия е спаднал. Германският бизнес изревнува с пълно основание: отначало американците оказват силен натиск върху Европа, настоявайки за тежки санкции, но миналата година те увеличиха обема на търговията си с Русия, изнегодува пред "Шпигел" Франк Шауф, директор на Асоциацията за европейски бизнес в Москва.

И така да теглим чертата - санкциите срещу Русия се нарушават, заобикалят, подминават и прочие от държавата, която е техният инициатор, двигател и надзирател. Още един повод да признаем глобалността на шопската сентенция за закона или правилото - врата у поле.

Какво обаче прави ЕС при това положение? Над две дузини държави не смеят публично и дума да обелят срещу "американската гъвкавост". Дори на срещата си на върха в края на месеца Евросъюзът ще вземе решение за продължаване на санкциите с още 6 месеца (или до края на годината). А и обмисля с Вашингтон да ги разшири още повече - такива поне са изказванията на висши европредставители. Те бяха направени в хода или непосредствено след срещата на Г7 този месец, в която участваше и Евросъюзът. А именно на нея Барак Обама е настоявал за удължаване на санкциите. Кукловодът е дърпал конците на 28-те куклички да не си отварят устата срещу "прагматизма" на политиката му.

За ЕС проблемът със санкциите има и друг аспект - лъха и на абсурд заради тяхната вреда. През първото тримесечие износът на германско оборудване за Русия е спаднал с 28% в сравнение с аналогичния период на 2014 г., а загубите на немските машиностроители възлизат на 1,3 млрд евро, показва доклад на обединението на немските машиностроители и производители на промишлено оборудване (VDMA). Малкият и средният бизнес в източните провинции е загубил заради санкциите 50% от оборота си, по данни на ръководителя на федералния съюз на този тип бизнес Марио Охофен.

Заради санкциите търговският оборот между Италия и Русия през 2014 г. е спаднал с 5,5 милиарда евро, твърди италианският банкер Антони Фалико, ръководител на банката "Интеза". Отделно, поради провалените военно-технически проекти покрай санкциите, италиански компании са загубили 1 милиарда долара

Пак заради санкциите, Финландия загуби един голям дял от продоволствения пазар на Русия, както и 6000 работни места.

От санкциите изнегодуваха и президенти, премиери, министри, политици, политолози от Германия, Италия, Испания, Кипър, Унгария, Словакия, Австрия, Гърция, Чехия. От санкциите проплака и нашият премиер, когото бившият американски посланик маркира като човека на Америка в кулоарите на родния ни парламент. Над половината от страните на ЕС искат смекчаване на санкциите, бе принуден да признае полският председател на Европейския съвет Доналд Туск, един от неспасяемите "ястреби" спрямо Русия.

Наистина, добре е, че вредата от санкциите поне не се премълчава от страните членки. Но в същото време Европейският съвет ще одобри в края на месеца удължаване на санкциите. Тази институция на кого всъщност служи - на страните-членки или на държава, която дори не е в Европа? Защото, като изкозирува на Обама за продължаване на санкциите, тя всъщност ще нанесе вреди на страните-членки. В тази връзка американският писател и журналист Фининън Кънингъм написа в сайта на Strategic culture foundation, че потърпевшите от въведените от Вашингтон санкции са работниците, фермерите и бизнесмените в Европа. По думите му, Вашингтон няма какво да губи от конфронтацията с Русия, защото икономическата и политическата сметка ще бъде платена не от него, а от европейските му съюзници. Кънингъм сравнява САЩ с "грубиян, който иска от вас да му платите сметката".

И засега Евросъюзът е готов да я плаща. Е, заради Обама не става ли балама? Просто не е за вярване, че Европа, с нейната античност, с нейните епохи на Ренесанса, Просвещението и Реформацията, с нейния откривателски дух, с целия й изобщо цивилизационен принос стои под чехъла на една държава, която е още в пелени в сравнение със CV-то на Стария континент.

ЕС обаче е на път да стане балама не само в икономически, но и в геополитически, дори цивилизационен аспект. Брюксел твърди, че санкциите ще паднат, щом бъдат изпълнени Минските споразумения от тази година или Минск-2(има и Мински споразумения от м.г. или Минск-1, които обаче излязоха ялови). Само че с тези споразумения се разиграват хватки и сценарии, които всъщност блокират регулирането на украинския конфликт. По принцип Минск-2 предвиждаше спиране на огъня още от 15 февруари, после изтегляне на тежките въоръжения от фронтовата линия, след това преговори за автономия на Донецката и Луганската народни републики(ДНР и ЛНР), съответно конституционна реформа и децентрализация на Украйна, а накрая - след изпълнението на тези положения - Украйна си връща контрола върху границата с Русия и си възстановява суверенитета. Тоест Минск-2 не предвижда отцепване на разбунтувалите се републики, а само широка и пълноценна автономия. Освен това графикът на отделните етапи е разписан така, че в края на годината или началото на следваща Киев да поеме контрола върху границата си – така че от 2016 г украинският конфликт да мине в историята.

В Донбас обаче нито тежките въоръжения бяха изтеглени изцяло, нито пък настъпи необратимо примирие. За хватките и играта с Минск-2 показателни са събитията отпреди срещата на Групата на седемте на 7-8 юни и най-вече събитията от нощта на 3 юни. Според Киев тогава опълчението било нарушило примирието с настъплението си в донецкото предградие Маринка. На 4 юни президентът Петро Порошенко дръпна реч в парламента, в която заяви, че руски войски всеки момент ще нахлуят в страната. На 7-8 юни Г7 обвини Русия, че нарушава Минск-2, поради което санкциите трябва да останат. А накрая политици от ЕС обявиха в аванс, че съюзът ще удължи с още 6 месеца антируските санкции на срещата си в края на месеца.

Но хронологията, а и логиката на събитията бе толкова стройна и последователна, че нямаше как да не предизвика подозрения за сценарий. И се оказа, че още преди 3 юни Киев е струпвал тежки въоръжения по фронтовата линия в нарушение на Минск-2, за което впрочем сигнализираше опълчението, но Брюксел се правеше, че не го чува. Оказа се също, че през нощта на 3 юни именно украинските силоваци първи са започнали обстрелите в Маринка(по признанието на пленен украински войник). Че по заповед на Порошенко те са започнали обстрели там и в други места по линията на съприкосновение.

С една дума Киев е задействал сценария от 3 юни за ескалация на напрежението, за да бъдат обвинени опълченците и Русия че не изпълняват Минск-2 и съответно санкциите следва да бъдат удължени до края на годината. Излиза, че ДНР, ЛНР и Русия са наказвани, защото Минск-2 се нарушават не от тях , а от противника. Поне засега абсурдът на ситуацията не притеснява ЕС да се придържа към него. Впрочем тази схема - Киев да ескалира събитията, за да го отнесат после противниците му - се прилага не за пръв път. Няма да е учудващо, ако Киев, съответно Вашингтон, планират да прилагат подобна схема чак до президентските избори в Русия през март 2018 г. - козът с Минск-2 да се разиграва за удължаване на санкциите, които може да сринат Русия, което пък на свой ред ще осуети преизбирането на Путин.

Да се търси обаче сметка от ДНР и ЛНР за нарушенията на Минск-2, значи да обясниш настинката със седене на топло, а не на студено. ДНР и ЛНР нарушават примирието не за друго, а защото е трябвало да отвръщат на огъня, да се бранят от обстрелите на силоваците. Техните нарушения са били ответни, а не първоначални. Второ, една съпоставка с броя на нарушенията от двете страни(включително по данни на Киев) показва, че цифрата на опълченците е далеч по-малка от тази на украинската страна. И трето,(може би най-важното)- изпълнение на Минск-2 искат много повече именно ДНР и ЛНР. Та кой ли иска да живее под всекидневен обстрел? С неизвестността дали утре осколка няма да го улучи на тротоара или пред поликлиниката, дали ракета или снаряд няма да отнесе къщата или апартамента му? Кой ли в крайна сметка иска да живее под постоянна заплаха, а не в мир?

Киев обаче не спазва и други свои задължения по Минск-2. Нито преговаря с ръководствата на опълченските републики, нито предприема мерки за автономния им статут, нито пък показва, че е готов за децентрализацията и конституционна реформа.

Всъщност поведението на управляващата в Киев "партия на войната" не е трудно да се обясни. То се дирижира от Вашингтон. Наистина там има две крила. Едното е на "ястребите", во главе с вицепрезидента Джо Байдън, а другото е на "гълъбите", начело с държавния секретар Джон Кери. Въпреки посещението на Кери в Сочи, президентът Барак Обама си пада повече по "ястребите". И Вашингтон оставя впечатлението, че целта му не е нито изпълнението на Минск-2, нито окончателното регулиране на украинския конфликт. Тъкмо обратното, Америка явно се стреми към неговото продължаване (макар да говори обратното) по няколко причини. Посочват ги не руски, а западни представители и източници. Страните от ЕС и САЩ използват украинската криза за отслабване на Русия на международната арена, твърди полското издание Obserwator Polityczny. С други думи, Русия трябва да бъде наказана заради независимата си и незападна политика.

Втората причина разкрива в своя блог американският политолог и икономист Пол Крейг Робъртс, служил впрочем в администрация на президента Роналд Рейгън: "Раздухвайки "руската заплаха", Америка се опитва да удържи Европа под своето крило".

Третата причина е обяснена от швейцарския бизнесмен и журналист Ги Метан, президент на обединената Търговско-промишлена палата на Швейцария-Русия: "Има желание на САЩ, което много отчетливо виждаме в Азия, Близкия изток, за разделение, за да останат доминираща сила. Те се стремят да използват и използват Прибалтика, Полша, страни, които по редица причини имат определени исторически чувства към Русия, за разделението на Европа". Има и още една, чисто икономическа причина. Чрез украинската криза САЩ насъскват Евросъюза срещу Русия, за да го откажат от бизнеса с нея и да го прикоткат необратимо към трансатлантическо партньорство (TTIP) и зона за свободна търговия с ЕС. На Америка европейският пазар й трябва, за да има база за постепенното справяне с астрономическия й 19-трилионен държавен дълг.

Само че под чехъла на американската външна политика ЕС е на път да направи две фундаментални грешки. Първата е, че той се обезличава, а оттук избледнява неговата цивилизационна идентичност. Досега ЕС беше символ на диалогичност, на компромиса, на антивраждата, на антиконфронтацията, на умението да се намират несилови решения на проблемите. И вижте сега какво пише Obserwator Polityczny: "благодарение на пропагандата на украинците, бе внушено, че...на тях ще им бъде по-добре, ако смятат руснаците за смъртни врагове". Това внушение обаче идва от пропагандата не само на САЩ, а и на Евросъюза. Тоест Европа вече сее омраза, ненавист. Това ли са европейските ценности? Заради САЩ Евросъюзът не се ли превръща в своята противоположност? Или може би сега блесва истината, че разделението и враждебността са неизменна част от евроатлантическите ценности?

Втората грешка е отношението към съседа. От няколко хилядолетния си опит цивилизацията ни е натрупала влог от мъдрости, от който теглиш, когато ти се наложи. Една от тези мъдрости е, че трябва да си добре със съседа - както в междуличностен, така и в междудържавен смисъл. Русия е съсед на Евросъюза, който обаче е готов да зареже тази мъдрост и под натиска на САЩ тръгва на вражда с Москва заради Украйна. Ето, наскоро Европарламентът гласува резолюция, с която обявява, че Русия не е вече стратегически партньор на ЕС.

"Това е абсурд, възразява Ги Метан пред агенция "Русия днес". Не мога да си представя как може да се гради Европа без истинско партньорство с Русия. Тя е наш естествен съюзник. Ние сме близки като култура, територия, география, история". И по-нататък той продължава с цитираните вече думи за вредната роля на Америка с разделянето и доминирането.

Пол Крейт Робъртс отива още по-далеч. Според него, Европа трябва да реши накрая кой представлява по-голяма опасност за международната сигурност - Вашингтон или Москва.

Неотдавна в Брюксел се състоя форум, в който белгийският външен министър Дидие Рейндерс повтори известната вече позиция на ЕС: "Нормализацията на отношенията с нашите руски партньори ще зависи от подобряване на положението в източните райони на Украйна". Но той продължи с нещо ново: "Минското споразумение може да бъде изпълнено в пълен обем само от двете страни. Киев трябва да бъде принуден да реализира реформи, включително конституционна". По думите му Брюксел трябва да оказва натиск не само върху Москва, но и върху Киев.

Такова нещо досега като че ли не е било изричано от високопоставен европейски политик. Не окаже ли обаче натиск върху Киев за изпълнението на Минск-2, оттук и за отпадането на санкциите, Евросъюзът ще си остане под чехъла на Вашингтон. И заради Обама ще си остане балама.

--------------------------------

Юри Михалков е журналист международник. Работил е във вестниците "Кооперативно село", "Земя", "Стандарт", "Сега". В момента работи в агенция БГНЕС