/Поглед.инфо/ Наши отговорни медии, чиято главна задача, дори мисия, е да ни информират обективно, вече говорят за опозиционния венецуелски лидер Хуан Гуайдо като за президент . „Въпреки предлаганата на държавния глава покана за диалог, Гуайдо е отхвърлил за момента възможността двамата (с Мадуро – б.м.) да разговарят“ (1). Няма кавички, няма уговорки, няма „някои твърдят“ и прочие глезотии на информиращия брат журналист. Гуайдо „е президент“ и толкоз. Кога го избраха, кой го избра, по силата на каква Конституция е избран, явно това няма никакво значение за нашите медии, които обичат демокрацията, славят демокрацията и се борят за демокрация. В такива моменти с тъга си мисля, че напразно „ядохме жабите“ преди 30 години, защото тези „жаби“ бяха в името на истината, в името уважението на човешкото достойнство, в името на правото да бъдеш информиран и да избираш кой и с какво да те представлява в управлението. Когато ние, членовете на екологичния „Русенски клуб“ например, си слагахме главата в торбата, го правехме защото ни беше унизително да ни лъжат и да ни пробутват квалификации вместо факти. Цялата борба за истинност и почтеност, която водехме малко преди 10 ноември и дълго след 10 ноември, се оказа смешна и обречена. Жалка борба на някакви глупаци, които се облекчават срещу вятъра, докато умните, хитрите, приспособените, благословените правеха пари и власт. Но да не се отплесвам по романтично хленчене и да се върна към казуса „Гуайдо“.
Този човек, скъпи наши медии, президент ли е или не е президент? Вие казвате, че е президент. Тогава защо лансирате искането за нови и бързи избори като нещо естествено? Ако има легитимен президент, защо са необходими избори? Ако миналите изборите във Венецуела, на които бе избран Мадуро, са били нечестни, кое и как днес дава гаранции за честност на едни нови избори? По добре е обаче да не се пита толкова, защото за много наши прогресивни медии логиката няма никакво значение. Значение има „Господарят“ и неговите воля, сънища, фобии, мерзост, цинизъм и пари.Най-вече пари.
