/Поглед.инфо/ По последни данни от допитване до общественото мнение в Гърция 21 партии и 4 коалиции ще участват на предсрочните парламентарни избори на 25 януари 2015г. А фаворит в тази политическа надпревара се сочи, че е радикалната лява коалиция СИРИЗА.

Битката се очаква да бъде ожесточена най-вече между двамата претенденти политици-опоненти: 40-годишният Алексис Ципрас, строителен инженер и лидер на лявата радикална коалиция СИРИЗА и досегашният премиер-консерватор, 63-годишният Антдонис Самарас, кандидат на дясната партия “Нова демокрация“, възпитаник на “Харвард”.

Сблъсъкът на политики неминуемо ще засегне не само Гърция, но и Европа, и света. Гръцкото общество в навечерието на изборите е силно поляризирано, Европа също не е равнодушна какъв път ще поеме най-старата демокрация в света, Гърция. От една страна, подкрепата за Самарас се разглежда като вот за стабилност на Гърция. Европейските лидери в общи линии залагат и подкрепят премиера Самарас. Совалките в Атина започнаха с блиц-визита на испанския премиер Мариано Рахой, лидер на испанската Народна партия, който подкрепя лично своя гръцки колега от Нова демокрация. От друга страна, обещаващият и надежден млад политик Алексис Ципрас печели сред безработните и млади хора в Гърция, но през последните години набра с голяма скорост влияние и сред европейските леви сили в Испания, Франция и Италия. Заговори се за Ципрас за “надежден политик, в който има много сила и предлага нещо ново на европейската скала“. В някои авторитетни медии се прокрадна мнението, че победата на СИРИЗА ще донесе надежда и ще сложи „край на националното унижение и хуманитарна криза в Гърция”.

И все пак, в деня 25 януари, от двамата гръцки мъже с различни политики, изиграли ключовите си политически козове в кампанията, ще спечели този, който Суверенът реши, че ще управлява в демокрация република Гърция по нов или по утъпкан път.

Думата на световните пазари

Пазарите и международните кредитори, които предоставиха на Гърция спасителен заем от 240 млрд. евро и който заем набъбва с всеки изминат ден, следят внимателно кой ще бъде най-добрата гаранция за бъдещето на Атина в Еврозоната, а дори и в ЕС. Пазарите са барометър в политиката и тяхното мнение не бива да подценяваме.

Американската банка “Merrill Lynch” заяви в доклада си от 12 януари 2015г., че бъдещо гръцко правителство начело със СИРИЗА може да изненада по положителен начин световните пазари. Банката смята, че Алексис Ципрас, ако дойде на власт, може да се окаже гръцкият Лула. В доклада си до своите клиенти анализаторите на Американската банка от Лондон се опитват да успокоят пазарите, в случай че победи лявата гръцка партия на изборите на 25 януари, водеща в прогнозите. Все пак банката предвижда, че може да има сътресения през първите 6 месеца на 2015г., докато новото правителство води преговорите си за плащането на дълга. Предполага се, че бъдеща договореност между Атина и Тройката /Европейската централна банка, МВФ и Европейската комисия/ ще има и тя ще бъде позитивна, тъй като МВФ, по последни сведения, смята да реструктурира гръцкия дълг. В коментара си “Merrill Lynch” изтъква, че и бразилският президент Лула да Силва като Ципрас бе посрещнат на нож от световните пазари през 2002г., а той се оказа, налагайки ускорено структурните реформи, че постигна забележителни резултати през двата си мандата като президент на Бразилия.

Кой е всъщност Лула?

Скромен синдикалист, “Лула - неподкупен политик”, “Лула - любимец на бедните и слабите в Бразилия”, “Лула металургът-президент на Бразилия” печели президентските избори в Бразилия през 2002г. , въпреки че много авторитетни световни социологически прогнози сочеха, че неговата кандидатура няма да успее.

Лула спечели бразилците с лозунга “Ще ядете три пъти на ден!”, което изненада Европа, че това се случва в 21 век и в най-голямата южноамериканска държава – Бразилия. “Не си поставям непосилни и амбициозни цели, но ако през моя президентски мандат бразилците наистина ядат по три пъти на ден, значи съм изпълнил дълга си към бразилския народ...” , заяви Лула в първата си реч след избирането му за президент на 1 януари 2003г.
За изненада на много световни лидери, Лула провежда активна външна политика, основаваща се на доктрината “екуменичен прагматизъм”. От 1970г. се говори за този дипломатичен метод, според който се залага на приемственост, разсъдливост, отговорност и етика в сътрудничеството с всички държави, независимо от политическата им ориентация. И изненадана останах, когато латиноамериканският държавник Лула заложи на тази доктрина в дипломацията си и я проведе успешно. Активността на бразилеца бе впечатляваща. Лула още през септември 2003г. от трибуната на ООН не се поколеба да заяви, че “Развиващите се страни са лишени от правото да играят централни роли на тази важна международна сцена в търсене на политически решения на конфликтите. ООН не е създадена само, за да измита развалините и остатъците от конфликтите, които тя не е могла да предотврати или да спре...” Президентът Лула управлява Бразилия два мандата и продължава днес активно да работи за укрепване политиките на Висшия Южноамерикански политически съюз, УНАСУР и тази на БРИКС.

Лула предаде Бразилия след 8 години на президентката Дилма Русеф като преобразена държава с икономическо и политическо влияние, с образцови социални програми и самочувствие. Още през първия му мандат средната класа набъбна с 29 милиона души, създавайки мощен нов вътрешен потребителски пазар. Още 20 милиона бразилци бяха измъкнати от бедността. Страната, която получи спасителна помощ от Международния валутен фонд, избягвайки на косъм икономическия колапс през 2002г., започна да заема средства на МВФ, предоставяйки млрд. долара заеми на други държави. Стойността на бразилската валута през управлението на Лула се повиши повече от два пъти спрямо американския долар. Неравенството бе ограничено - доходите на най-бедните 10% от населението нараснаха пет пъти по-бързо от доходите на 10-те процента най-богати жители на страната. Инфлацията бе овладяна, безработицата стана рекордно ниска, образованието стана приоритетно и позволи процентът на неграмотните да намалее впечатляващо. Прогнозите визират, че към 2016г. Бразилия, която сега е шеста, ще бъде петата най-силна икономика на планетата, изпреварвайки Италия, Великобритания и Франция.

Ако победи СИРИЗА, Гърция ще остане в Еврозоната.

СИРИЗА ще се опита да постигне от кредиторите на Гърция отписване на по-голямата част от гръцкия дълг, достигащ според Ципрас днес 322 милиарда евро.

Правителството на СИРИЗА ще започне преговори в рамките на ЕС за ново взаимоизгодно реалистично споразумение за обслужване на държавния дълг и за развитието на реална икономика, така че да се постигне това отписване. Ципрас припомня, че германският дълг е бил отписан през 1953г. и че за Гърция това ще бъде направено през 2015г. СИРИЗА е не само надежда за голяма част от гърците, но и страх на някои от европейските лидери, че може да се разруши статуквото на промените в Европа.

В България политическите събития в Гърция се следят през призмата на ЕС, а не през призмата на граничната бразда, която ни свързва, а не разделя. Надявам се, че този стил ще се изживее, защото наистина е изненадваща чувствителността към политическите предизборни вълнения на съседна Гърция, с която заедно в историята сме през вековете и оставаме завинаги една до друга.