/Поглед.инфо/ За някои от наблюдателите на геополитическите игри новината, че президентът Тръмп бил казал след срещата си в Белия дом с румънския президент Клаус Йоханис, че няма да се противи на предложението на президента Макрон Русия да се „върне във формата Г-8”, е новина от първостепенно значение за световната сцена. Но Анкара, която следи под лупа с повишено, по обясними причини, внимание случващото се в отношенията между Москва и Вашингтон, побърза да отбележи, че председателят на Комитета за външни отношения Константин Косачев е изразил становище, че „Русия не я задоволява формата Г-8”. Допълнението му, че „даже и да стане чудо и да се отменят санкциите, този формат не задоволява Русия. Това не е в интерес на Русия” е красноречиво.
Оказва се, че Москва за пореден път демонстрира, че отдавна „не вярва на сълзи” т.е. дава си незабавно сметка кое ще е полезно и искрено като подадена ръка. Внимателно се преценява, че предложението за възстановено Г-8 няма да е нищо друго освен отново предишния формат Г-7 +1 , в който всички други 7 лидери ще се обединят срещу Путин, както е бивало, за да се „опитат да го убедят да приеме всички привлекателни страни на Запада”. Изразеното контрапредложение е „би било справедливо, имайки предвид икономическия потенциал и политическа тежест в световните процеси, да се формира Г-10 с участие на Китай и Индия”. Един вид част от БРИКС, най-развитата, да участва в световните дела равнопоставено в такъв формат като Г-10. Кой казва, че новият ред не е в сила? Нима това не е доказателство, че изразената наскоро от Пекин стратегия за „дълготрайно сътрудничество и партньорство с Русия” се прилага в дейстнвие и от двете страни, поне на този етап? Светът е достатъчно променлив в наше време и няма гаранции за каквито и да било изразени стратегии, но е факт, че вбиването на клин в отношенията Москва/Пекин няма да е лесна задача в близките години. Въпрос на внимателни преценки и баланси. А балансите са онази политика, която Турция например винаги е предпочитала през последните близо 100 години, които я делят от времето на Османската империя. Особено напоследък Анкара става разногледа в желанието си да съгласува действия и намерения и с Москва, и с Вашингтон, но да не допусне онова, което би застрашило териториална цялост и стабилността на държавата. С едното око се гледа на Изток и Ердоган води разговори с Путин, а другото е вперено на Запад и не се пропуска възможност за телефонен разговор с Тръмп, за да няма изненади най-вече на сирийския фронт. Защото там не е само „Ислямска държава”, ИД, и терористите в лицето, според Турция, на ПКК и сирийските кюрдски организации като РYD иYPG, а и онези играчи като Русия, САЩ, Иран, Израел, Саудитска Арабия, които редят картите в Близкия изток, включително за Сирия. В Сирия наистина се води сложна геополитическа игра, в която Турция има амбиции да участва, за да не допусне създаване на кюрдско самоопределение като държава на територията на Сирия. В тази връзка най-неясна остава ситуацията в област Идлиб, където са съсредоточени бойци на ИД и редица други радикални терористични организации., върху които трудно може да се осъществи контрол. През последните дни сирийската армия на президента Асад извърши редица операции с цел прочистване на региона от радикалните терористи, но там рамо до рамо с тях е имало и руски сили. Именно това съобщи руският външен министър Лавров след срещата си в Москва с външния министър на Гана. „Терористичните организации, които досега контролираха 50% от Идлиб, вече контролират 90%. Продължават нападенията им върху всички наблюдателни пунктове”, казва Лавров и подчертава, че „за намаляване на напрежението в Идлиб действат сили на сирийската армия и руски сили”. Лавров не е спестил информация, че „създадените преди това турски наблюдателни пунктове не са успели да възпрепятстват провокациите на терористите”. Според Лавров руската военна база Хмейним е била многократно обект на нападения от тези терористи и че „информирахме Турция, че ще унищожим терористите в Идлиб”. Контактите между руската и турската армия продължавали, уверява Лавров.
Русия недвусмислено доказа през последните години, че без нея вече не може да има договаряне по нито един въпрос от международен характер, особено за Сирия. Ако исканата от Анкара и съгласувана с Вашингтон буферна зона в разширен размер по границата Турция/Сирия, за да се спре влиянието на сирийските кюрди чрез ПКК върху турска територия, доведе до нарушаване на териториалната цялост на Сирия, това няма как да се адмирира от Москва. Просто е рисков фактор. Русия, Иран и Китай многократно са заявявали, че са за запазване териториалната цялост на Сирия и ще я отстояват. Няма основание да се предполага и че големите играчи ще подкрепят създаване на легитимна кюрдска държава, което едва ли успокоява Анкара. В същото време напрежението в Идлиб е налице и Турция няма как да не предприема за пореден път опит да балансира между Русия и САЩ. След заседание на кабинета говорителят на президентството, Ибрахим Калън, казва, че „по въпроса с Идлиб президентът Ердоган ще разговаря с Путин и Тръмп”. Пояснява, че Турция всъщност едновременно води борба с 3 терористични организации - ИД, ПКК с нейните подразделения и ФЕТО, движението на проповедника Фетулах Гюлен, който е обвиняван за организатор на опита за преврат в страната. Затова и ще продължат действията по операциите „Лапа 1” и „Лапа 2”, допълват от МО на Турция. Очаква се в петък Ердоган да разговаря с Путин, а информациите, че срещата във формата Астана за Сирия /Русия, Турция и Иран/ ще се състои на 15/16 септември вече се тиражира от някои турски медии. През септември в Анкара ще има посещение и на американска делегация начело с министъра за търговията на САЩ. Съъбщава се и че през следващите седмици ще станат явни и конкретни действия като център за съвместни операции със САЩ по отношение дълбочината и обхвата на зоната за сигурност по границата, за която Турция настоява. Въпреки,че Анкара „не може да приеме забавянето изпълнението на пътната карта за Мембич”, което е стара договорка с Вашингтон, Турция не се отказва от зона в дълбочина от 30 км. Под въпрос е дали тази зона не означава „окупация от страна на Турция”, както се изразяват в Дамаск. Пентагонът вече публикува съобщение, че „Турция и САЩ ще прилагат съгласувания план за зоната за сигурност”, а министърът на отбраната ген.Хулуси Акар е разговарял по въпроса с Марк Еспер, министър на отбраната на САЩ, за започването на първата фаза от договорения план. Въпросът е от толкова балансиране дали ще се получи търсения от Анкара резултат. Защото големите имат историческия навик помежду си да решават проблемите. Ако се казва „Да направим Америка отново велика”, това няма как да стане при съобразяване с искания на другите страни. Просто се действа в собствен интерес и то по начин, който не винаги се нрави. Тогава въпросът е дали може да се постигне точната ориентация в дадения момент и да се действа съобразно възможностите и интересите на малките играчи. Понякога амбициите идват в повече, а когато те се простират в много посоки и липсва външна солидна подкрепа, може да се получи и обратен резултат. Включително и да се подлее вода във вътрешен план. Турция има вековен политически опит, но времената са различни. Големите играчи днес не крият стратегии, интереси и намерения. Именно това е новото предизвикателство пред Ердоган. Дали е улучил ваксата на ските, с които се носи по международната писта, включително Сирия? Предстои да се наблюдава.
