/Поглед.инфо/ В Китай модерната поговорка, казват, била „Небесата предполагат, Си Дзинпин разполага”. Съвсем в духа на основателното самочувствие и амбиции на Пекин за водеща роля на световната сцена. Безспорно въз основа на достигната икономическа мощ, което даде основание за коментари, че „епохата, в която Западът има решаваща роля приключи”. Даже „Икономист”, който пишеше често за „икономиката на Китай потъва”, сега е принуден да публикува „Новите данни връщат вярата в икономиката на Китай и възходящото му развитие”. Но това е едната страна на монетата. Без да се стреми към световно господство, Си Дзинпин представи на международната сцена своите тези за диалог, мирно разрешаване на конфликтите на регионално и глобално ниво, ненамеса във вътрешни дела на която и да е държава, за полагащо се уважение между страните и равнопоставеност в преговорни процеси. На Запад някои го определиха като предложение за „мирно съвместно съществуване с днешна дата”, което бе прието без възражения. Но дори Кисинджър, тази вечна Амбър на световната дипломация, заяви, че „ние сме на път към конфронтация между великите сили”. Защото, казва 100-годишният Кисинджър, „най-тревожното е, че двете големи са се убедили, че другата представлява стратегическа опасност”. Той не включва, разбира се, Русия като равнопоставена с Китай и САЩ. Факт е обаче, че решенията, които се взимат от тези геостратегически играчи, включително Русия, могат да определят вероятността от конфликт. Стремежите да се постави Китай в определена система, приемлива за САЩ, и поставянето му в позиция не само като конкурент, а дори враг /обявено на срещата на Г-7 в Хирошима, Япония/, има своя своевременнен отговор от страна на другите големи - Китай и Русия. За изненада на западния свят те имат подкрепата, гласна и не съвсем, от страните в БРИКС, Латинска Америка, Персийския залив, Африка. Появил се е страх, че „вдъхвайки голямо уважение, другите държави ще приспособяват политиките си към китайските предпочитания”. Отново Кисинджър!. След визитите на Лавров в Африка, например, същото може да се каже и за Русия. Особено като се види начина на посрещане в бившите западни колонии.
В такава ситуация на преден план възниква въпроса дали съвместното съществуване на големите в геополитиката, както предлага Пекин, може да опровергае страхът от конфронтация на високо ниво, за което говори австрийският премиер Антъни Албанес на среща по сигурността в Сингапур, който казва, че „проблемите трябва да се решават чрез диалог, защото Китай и САЩ имат по-тежки отговорности за поддържане на стабилни и работещи отношения помежду им”. На тази среща Ли Шанфу, министър на отбраната на Китай, представил се в униформа на генерал от китайската народна армия, е заявил, че „конфликтът със САЩ е непоносима катастрофа” и „сега се възражда манталитета на Студената война”. Това е онзи генерал, който е в санкционния режим спрямо Китай от САЩ и който отказва посещение на американския министър на отбраната Остин в Китай. Но се ръкува с него в Сингапур и заявява, че „светът е достатъчно голям, за да растат заедно САЩ и Китай”. Без да забравя проблемите като Тайван, Южнокитайско море, ограничаването на износа на чипове и т.н. Завоалирано, но все пак достатъчно ясно, той заявява, че САЩ и Канада умишлено провокират Китай и има намеса във вътрешните дела. Остин не крие недоволството от отказа за пряк диалог с Шанфу в Пекин, но подчертава, че „диалогът е с цел да се избягват недоразумения и погрешни изчисления”. В същото време изтече информация, че директорът на ЦРУ, Уилям Бърнс, е имал посещение, покрито, в Пекин. Това е първо негово посещение в Поднебесната, пишат във „Файненшъл Таймс”. Целта е била „подобряване на връзките, влошени след свалянето от Вашингтон на китайския балон”. Графикът на посещението обаче е останал засекретен. Но Бърнс все пак е заявил, че „САЩ вярват, че отворените линии за комуникация с Пекин са от съществено значение и правилното време за разговори е сега”. Дали вярва Китай е друг въпрос. Той действа по свой си план и в изпълнение на стратегията за развитие на модернизираната си дипломация и тласък на различна енергия във външната политика.
Оказва се, че освен Бърнс в Пекин са били и американски дипломати, начело с помощник-държавния секретар Даниел Критенбринг и директора на Съвета за национална сигурност на Белия дом Сара Беран. Срещнали се със зам.-министъра на външните работи Ма Цаощу и Ян Тао, директор по въпросите за Америка и Океания в МВнР на Китай. Казва се, че „обменени са мнения за подобряване на китайско-американските отношения и управление на различията”. Илон Мъск също е бил в Пекин и се е срещнал със Си Дзинпин, която е била първата среща на китайския лидер с чуждестранен изпълнителен директор. Може би причината е отношенията с Tesla, на които явно Китай държи. Но може да се каже, че се наблюдава голяма суматоха от желаещи американци на високо управленческо ниво да посещават Китай. В изпълнение на заявеното от Джо Байдън на срещата на Г-7 в Хирошима, че ще държи на контактите с Китай и дори, че може скоро да се види със Си Дзинпин. Явно усилията за организиране на такава среща продължават. Засега от Пекин няма потвърждение. Както няма покана за посещение и на държавния секретар Блинкен в Китай, отменено след свалянето на китайския балон над САЩ.
Китай прави друго. Заявява, че мирът в региона на Персийския залив е от жизнено важно значение и подкрепя създаването на военноморски съюз между Иран, Саудитска Арабия и ОАЕ. Вече излезе съобщение, че Иран, Саудитска Арабия, ОАЕ и Оман създават военноморска група с Китай. Уанг Уенбин, говорител на МВнР на Китай, заяви, че „поддържането на мира и стабилността в района на Персийския залив в Близкия изток се отразява на благосъстоянието на държавите и хората в региона и е от жизненоважно значение за опазването на световния мир, стимулирането на световния икономически растеж и поддържането на стабилни енергийни доставки”. В този военноморски съюз ще се включат и Индия, и Пакистан. За да „запазят регионалната стабилност” и да „държат бъдещето си в свои ръце”. Информацията за този нов съюз дойде след като ОАЕ заяви, че се оттегля от ръководените от САЩ Обеденени морски сили, които действат в региона на Персийския залив.
В отговор съвсем очаквано държавният секретар Блинкен побърза да посети Саудитска Арабия и да се срещне с премиера Мохамед бин Салман в Джеда . По традиция Блинкен е благодарил за водещата роля на Саудитска Арабия при провеждането на министерската среща на Д-ИС и че участват заедно в битката с тероризма. Потвърден бил „общият ангажимент за насърчаване стабилността, сигурността и проперитета в Близкия изток и извън него, включително чрез политически споразумения за постигане на мир, просперитет и сигурност в Йемен”. Благодарено е и за съдействието на Саудитска Арабия за евакуацията на американските граждани от Судан. Блинкен ще участва и на други министерски срещи в региона и всичко това в името на потвърждаване на сътрудничеството с арабските страни. Но това посещение идва дни след като Риад обеща да намали допълнително производството на петрол . Нещо, което е в полза на Русия, която също намалява производствато си. Цените няма как да не растат. Но тези посещения и срещи съвпадат и с откриването днес, и то след 7 години на отчуждение, на посолството на Техеран в Риад. Китай бе в дъното на нормализиране на отношенията Иран/Саудитска Арабия. А както е известно, през последните две десетилетия Пекин се включи активно в икономическите въпроси и въпросите на сигурността на 6-те държави –членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив – Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ. Разбира се, че в началото Китай се е интересувал от нарастващото вътрешно търсене на енергия, но по-късно Пекин става важен фактор за държавите от Персийския залив в области като инвестиции, инфраструктура, търговия със стоки и услуги, цифрови технологии, отбраната и сигурността. Страните от Персийския залив са убедени, че Азия, не само Китай, но и Индия, Япония, ще бъдат най-важния регион за техния бъдещ икономически просперитет. Въпреки че в обозримо бъдеще все още ще се разчита на САЩ и някои други западни държави по въпросите на сигурността и отбраната. „Засега” е подчертано. Смята се, че войната в Украйна е ускорила оттеглянето на САЩ от Близкия изток и Африка и затова монархиите от Персийския залив се насочват към диверсификация на партньорствата си, особено към Азия, най-вече Китай. Но и Русия не може да се оплаче. Подписват се стратегическа партньорства, а и Израел не остава по-назад. Докато продължава теорията, че „Израел е разрушител на регионалната стабилност, днес се поставя въпрос за партньорство с Китай, търговски споразумения и нормални отношения с Москва.
Остава въпроса за Тайван, който за Китай е „вътрешен въпрос”, а за Вашингтон това е „стратегически интерес”. На Запад се увеличава броя на анализите, които твърдят, че Си Дзинпи се е отказал от принципите и нагласите, залегнали в основата на глобализацията, от която Китай успешно се е възползвал. Затова сега рискува да се превърне от търговски партньор в стратегически противник. Съвсем друго казват в Пекин, но на Запад явно не знаят за поговорката , че „Си Дзинпин разполага” . Мирното съвместно съществуване е на сърце, а заплахите от гореща конфронтация по всякакъв начин ще се парират. Събитията предстоят. Ще се доказва кой колко може и кой ще стои до сътрудничество и мирни преговори. Засега данните показват, че това са 70% от държавите по света.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
