/Поглед.инфо/ Не влизаш в политиката, за да си благодарен. Нито да събираш фенове. А да се бориш, да отстояваш позицията, която си заявил. Без оглед на ударите, които ще се стоварят.

Политиката е договор с избирателя, с гражданите, с тези, чиито идеали, въжделения споделяш. Това не е договор с лидера на партията, на който трябва да си благодарен. Послушен. Изпълняващ. Безкритичен.

В едно политическо семейство трябва да сме съмишленици, с обща кауза. Можем да спорим, да критикуваме, можем да бъдем тихи или яростни в своите аргументи. Но не сме група от благодарни към лидера политици.

В българския парламент е пълно с благодарни депутати. Най-благодарни са тези от ГЕРБ. Вождът ги е посочил. Те са благодарни. Защото той има чекмеджета, защото той урежда постове, раздава обществени поръчки.

В БСП имаше най-малко благодарни депутати. Това е партия, в която критичното мислене, диалогът, диспутът е бил част от пътя, по който вървеше левицата. И това й даваше сила.

Днес България е в дъното по всички показатели. Защото е пълно с благодарни един на друг политици.

И когато твоят партиен лидер е изоставил основните принципи, за които се бориш, тогава трябва да го заявиш. Иначе ставаш съучастник на този провал.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели