/Поглед.инфо/ Когато ГЕРБ предложи нов проект на конституция и сложи на масата идеята за свикване на Велико народно събрание, на първо място искаше да покаже, че се вслушва в гласа на протеста. Много бързо, едва ли не светкавично управляващите бяха нападнати, че това е маневра, с която искат да печелят време. А и че проектът за конституцията не е качествен.
Едва ли и от ГЕРБ са очаквали подобна подкрепа от ДПС, особено когато на хоризонта са изборите за нов парламент - без значение дали това ще стане през февруари, или в края на март. Със или без служебен кабинет, назначен от президента, всички партии пресмятат плюсовете и минусите кой как ще реагира на предложението за Велико събрание. Отгоре на всичкото и от протеста набързо прибраха в склада лозунгите с искания за ВНС за други времена.
Така отново се потвърди азбучната истина, че ако искаш да правиш радикални промени в основния закон на държавата, това може да стане само с широки консултации - не само с партиите, но и с протестиращи, с граждански организации. Едва тогава би било възможно да се стигне до приемането на нова конституция. А лятото на 2020 г. чертае само разделителни линии и малцина търсят съгласие по толкова важни въпроси, каквито са свикването на ВНС и нова конституция.