На 29 май бележитият политик и държавник Георги Йорданов щеше да навърши 92 години. Неговият принос в съзиданието на България през втората половина на ХХ и началото на ХХI век е многостранен и неоспорим. Думите на благодарност и признателност не бихме могли да поберем на стотици страници.
Той бе последният от плеадата държавни мъже, издигнали България на 28 място в света по социално-икономическо и културно развитие, които с горест и дълбока болка станаха свидетели на предателството на перестроечните авторитети на новото „демократично“ летоброене, как ден след ден се разграбва съграденото от поколения българи, как се обезкостява Отечеството.
Но не загуби вяра в бъдното. Както народния поет Иван Вазов след погрома в Първата световна война, бай Георги даваше упование, наставляваше, убеждаваше, че българският дух, държавата на духовността, ще възкръсне като птицата Феникс. И всичко това изложи в бележития си тритомник „Притаени мигове“ – христоматия на съзиданието през десетилетията на социалистическа България и на причините за погрома през десетилетията на псевдодемократичния преход.
Да си спомним за него с поклон!
Акад. Иван Гранитски:
Георги Йорданов несъмнено бе една от най-знаковите фигури в обществено-политическото пространство на България през последния половин век. Неговите многопосочни и впечатляващи лични качества са предизвиквали и уважение у идеологическите му опоненти, и нарастващо възхищение сред многобройните дейци на изкуството, за които той си остава най-ефективният министър на културата през историческия период на социалистическа България.
Георги Йорданов бе между малцината политически дейци, които във вихрите на социалните разломи и трансформации не загубиха своите нравствени качества и самоуважение, не се прегънаха под натиска на конформистката политическа конюнктура. И не само не предадоха идеите си, но и продължиха да ги отстояват със завидно постоянство и упорство.
За себе си съм си изградил впечатлението, че Георги Йорданов бе символ на волевия човек (по-късно научих, че на младини прякорът му е бил Могучий). За разлика от редица номенклатурни шушумиги, които ползваха всички привилегии на онази власт, а след промяната за една нощ се преродиха в яростни антикомунисти и отрицатели на отминалите 45 години, Георги Йорданов продължи да подчинява волята си на отстояването на социалната идея. Той много добре познаваше контраста между идеите, които понякога може да бъдат утопични, но романтично възвишени, и социалната практика, която спорадично се изражда в антихуманни експерименти. Именно защото въплъщаваше единството на индивидуална воля, обществени цели и стремеж към историческо прозрение, този човек – бидейки политик и държавник, в същото време бе и така близък до хората на духа. Те го възприемаха неслучайно като един от тяхната черга. Той не парадираше с познанствата си и личните приятелства с големи наши творци, а в същото време в детайли беше запознат с тяхното творчество, живот и индивидуални особености. На него му бе неприсъща надменността и тясната духовна скроеност на редица политици. Бе толерантен, разбиращ, състрадателен, диалогичен, отворен към всяко противоположно мнение.
Но като основна негова психологическа и ролева доминанта трябва да се открои живото му патриотично чувство. За него Отечеството не беше празен звук, подобно на днешните ибрикчии и националпредатели, щъкащи на политическата сцена. Георги Йорданов бе родолюбец по душа, по вътрешни подтици, които идват с нашепването на родовата памет. Животворното национално чувство е това, което го зареждаше с постоянна енергия.
Из книгата „Живот на длан. Думи за Георги Йорданов“, Издателство „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2009
Примата Анна Томова-Синтова:
Георги Йорданов – име и личност, която завинаги ще остане свързана и паметна с огромния принос за позитивния развой и напредъка на българската култура.
Като министър на културата през 80-те години на изминалия век, той успя да постигне истински разцвет на културния творчески фронт у нас! С всеотдаен ентусиазъм и стремеж към високи идеали и върхове в изкуството! С тънък усет и с лично отношение, с професионално разбиране, той успя да даде опора на големите български творци за налагане на световно равнище и мащаби, отговарящи на високите интернационални изисквания – факти, които в периода на силна конкуренция не винаги са били лесни за осъществяване. Това спомогна много както за въздействието на българската култура като стимул и духовна храна на целия народ, така и за разпространението ѝ по света, което от своя страна съществено допринесе за издигане авторитета на България!
Впечатляваща бе сърдечната му заинтересованост към изявите и развитието на известни таланти в изкуството. Той следеше с голям интерес всяка наша творческа реализация, радваше се на всеки успех, поздравяваше ни, насърчаваше ни. Мога да споделя колко съм се вълнувала, когато съм получавала искрените и професионално аргументирани негови оценки и поздравления за мои изпълнения. А приятелството на министър Йорданов с Херберт фон Караян изключително допринесе за плодотворните връзки на гениалния маестро с България, с нейните таланти и култура.
Журналистът Горан Готев:
Георги Йорданов даде на Отечеството си и на българите всичко, с което щедро го бе надарила природата – блестящ ум, неизчерпаеми творчески идеи и енергия, обновяващи живота ни инициативи. И държавническа мъдрост, далновидност, решителност и мъжество; тоест всичко онова, което му отрежда завидно място в историята на България.
Поетът Евтим Евтимов:
Когато се говори за силното развитие на културните отношения на България с Европа и света, отново си спомням за Георги Йорданов. Той вграждаше себе си във всяко дело за доброто на България. Благодарение на него у нас често гостуваха и творци, които не бяха удобни за своите страни, но бяха много полезни за нашата и европейската култура.
Той тачеше българската култура, затова вгради в нейните основи не само своята сянка, но и своя талант и живот! Министерството на културата се оглавяваше от десетки министри, но колко от тях могат да кажат, че се съизмерват с Георги Йорданов?
И сега – в годините на промени и разруха, в спомените на хората той продължава да бъде нашият министър на културата. Присъства на всеки юбилей или на празник на културата и изкуството, докато действащи министри не влизат в изложбени и концертни зали, в театрални салони. Неговата любов към България никога не излезе в пенсия. Той бе и си остава човек-институция по призвание и признание!
Проф. Ивайло Петров:
Георги Йорданов и ръководените от него държавни и обществени институции се стремяха внимателно да отчитат новите моменти в развитието на културата, навлизането на нови съвременни средства като видеото, аудиовизуалната и другите техники. Значителен е неговият принос и в сферата на киното, музиката, живописта, балета, операта и т.н.
Ръководители на творческите съюзи често са влизали в оживени споровете с Георги Йорданов по проблеми на професионалната им дейност. Такива признания правят Светлин Русев, Любомир Левчев, Александър Райчев и много други. Творци като Красимир Кюркчийски пазят ярки спомени за неговата оперативност и действеност.
Реконструкцията на стария Пловдив и античния амфитеатър, запазването на археологическите останки на главната улица, подготовката и експонирането на тракийската гробница край Свещари и множеството други паметници – всичко това в една или друга степен е свързано тясно с ръководната дейност на Георги Йорданов.
Проф. Иван Славков:
Георги Йорданов има големи заслуги за напредъка на българския спорт. Той беше председател на организационните комитети на европейски и световни първенства и универсиади, които допринесоха за утвърждаване доброто име на България и на много наши големи спортисти. В негово лице състезателите виждаха грижовен представител на държавата, при когото могат да намерят и разбиране, и подкрепа. Пряко свързан с успешното участие на страната в Олимпийските игри, в продължение на много години той бе не само приятел, но и деец, съпричастен с многостранната работа на Българския олимпийски комитет и на Българския съюз за физкултура и спорт. А ръководителите на Международния олимпийски комитет уважаваха и високо оценяваха ролята му за прогреса на олимпизма. Той заслужено стана носител на най-високото отличие на Асоциацията на националните олимпийски комитети, което му беше връчено в присъствието на председателя на МОК.
Тези и други знайни и неизвестни факти от съзидателното дело на общественика и държавника Георги Йорданов несъмнено му отреждат непреходно място в историята на моя народ.
Примата Мирела Френи:
Не мога да забравя дълбокото уважение, което изпитваше към нас, певците, „като гласове“, но преди всичко – и като личности...
По случай 50-годишния юбилей на моя незабравим Николай Гяуров Георги Йорданов ни покани за участие в тържествения концерт, заедно с Хосе Карерас, Пиетро Капучили и други световноизвестни оперни знаменитости. Бяхме очаровани от мащаба на организаторските му способности, от голямата му любов и познания в музиката, от сърдечността и човеколюбието му. Той умее да общува и да се сближава с таланти от различни страни, да поддържа творчески връзки с тях и осигуряваше най-добри условия за успешни гастроли.
Проф. Стефан Данаилов:
Има хора, които сякаш са неподвластни на времето – колкото и отдавна да ги познаваш, не престават да те изненадват с неуморимото си чувство за съпричастност и отворени очи за всичко ново, което се случва в обществото.
Георги Йорданов не натрапва своето присъствие, но винаги чувстваш, че в успех или трудности, ако се обърнеш, ще срещнеш приятелския му поглед – разбиращ и готов да ти подаде ръка, да те подкрепи или да те оцени с много дълбоко познаване на всичко, което става в сферата на културата.
Невероятната му работоспособност и култура са съчетани с една осъзната отговорност, че ако веднъж си участвал в процеса, то носиш отговорност за следващите му етапи и нямаш право да стоиш отстрани и да даваш „старейшински“ оценки.
Георги Йорданов е олицетворение на съвременния човек – той сякаш се ражда всеки ден с пулса на времето и е готов да е част от него. Той е роден свободен по дух и млад по светоусещане, който няма нужда да бъде назначен, избран или, както някои казват, „натоварен с отговорност“, за да е във водовъртежа на обществения ритъм.
Много са имената, които са били на стола на „министъра на културата“. След като са приключили добре или зле мандата си, виждам как повечето от тях се връщат в проблемите на професията си и като че ли всичко останало е грижа и отговорност на следващите. Бай Георги, когото много уважавам и обичам, не престана да бъде актуален и отговорен. Това го прави мой пример за обществен ангажимент по съвест, а не по задължение.
Бих искал да познавам повече такива личности – дълбоко отдадени на мисията да са отговорни граждани на Отечеството.
Проф. Чавдар Добрев:
Политикът и държавникът Георги Йорданов се нарежда между онези личности, над които времето и историята благосклонно хвърлят своето доверие и признание. Той се превърна в емблема на новия тип партийни и държавни дейци, които се отказват от големите думи, като вместо това залагат на професионализма и деловитостта. Бягат от светлината на прожекторите, което не им пречи да завоюват авторитет. Човек на властта, той показваше, че главното не е кариерата му, а грижата за специалиста, за създаването на подходящи условия за работа и бит, за осъществяване на творческите възможности на индивида. Това не можеше да не спечели признателността на интелигенцията.
Георги Йорданов не беше привърженик на крайните мерки и на грубия идеологически диктат. Цялата му политическа и държавническа дейност, човешкото му поведение и висок морал бяха отдадени на идеята за обнова на Отечеството. Работеше упорито, сърцато. Работеше професионално, с чувство за дълг и отговорност. Остави ярка следа в ръководната си дейност. Въвлече за ползотворно съзидание много люде, насърчи ги и ги подпомогна да развият и осъществят своите дарби „на ползу роду“. Убедено, с чисти помисли и воля отстояваше висши морални и общочовешки принципи, своя социалистически идеал. Тъкмо затова – убеден съм, историята ще оцени неговия огромен принос и ярки заслуги.
Инж. Иван Пехливанов:
И като заместник-председател на Министерския съвет Георги Йорданов активно съдействаше за решаване на стопански проблеми. Тичахме при него, защото знаехме, че в сложни моменти винаги е готов да помогне. Мисля, че той е един от малкото ни държавни ръководители, които виждаха и грешките, и пътищата за тяхното отстраняване, и голямата перспектива на съвременната технологическа кооперация.
Георги Йорданов е личност, която с дейността и стила си може да бъде добър пример за днешните ни управници: не стихийност, а добре обмислени действия; не шумна показност, а спокоен и системен труд; не удари под кръста, а добронамерена помощ.
Да се работи не за лични интереси, а за доброто на България.
Поетът Петър Анастасов:
Удивително скромен и пестелив е Георги Йорданов за своята лична роля в многобройните му срещи през годините. Но той беше в кадър, носеше голяма отговорност и включваше всеотдайно несекващата енергия на своето вдъхновено сърце в реалния живот, в изпълнението на дълга си пред обществото. Беше в кадър, когато се проектираха и построиха жизненоважните за хармоничното развитие на София обекти: Студентският град, комплекс Бояна, Паметникът на незнайния воин, жилищните квартали „Младост“, „Люлин“, „Зона Б-5“, „Белите брези“, началото на Софийското метро…
Да, да се помни! Началото на Софийското метро е положено под прякото ръководство на Георги Йорданов!
И още: Националният музей „Земята и хората“, цялостно обновление на Народния театър, Националната галерия за чуждестранно изкуство, театър „София“, десетки важни производствени, образователни, културно-исторически обекти.
И накрая, нека си спомним неговия решаващ принос за проектирането, построяването и дейността на Националния дворец на културата – въплътил в материален и духовен образ силата и висотата на българското архитектурно, строително и художествено-изобразително съзидание.
