„Крайният продукт и същинския смисъл на понятието „национална сигурност“ е защитеността на отделния гражданин, неприкосновеността на неговата свобода и достойнство!“.
Стратегия за национална сигурност, т.3
Захващам се с написването на този материал със скритото желание той да играе ролята на камбана, която бие тревога за състоянието на сигурността на държавата, обществото и българските граждани.
Живеем във време, когато националната сигурност е изправена пред невиждани, след годините на студената война, предизвикателства, рискове и заплахи. Международната обстановка е в „напреднала бременност“ с кризи от всякакъв род, коя от коя от коя по-остра и криеща рискове за сигурността и мира в света. Ескалацията на напрежението вече „роди“ две съвременни войни - в Украйна и Близкия изток. Нараства стратегическия риск от „челен сблъсък“ на НАТО с Руската федерация. Европа ускорено се милитаризира. Европейските лидери са категорични, че над техните страни е надвиснала руска заплаха от война с висока интензивност. Привеждат се факти и аргументи, че Третата световна война е неизбежна (според някои учени и военни експерти вече е започнала) и че тя ще бъде термоядрена, която ще доведе до апокалипсис на човешкия род.
България е разположена в пословичен със своята нестабилност регион. На север и на юг от нас гори пожарът на войната. Ние взехме страната на САЩ, НАТО, ЕС и на така наречения колективен Запад във войната с Русия на територията на Украйна. По този начин станахме заложник на чужди интереси и донор на украинските въоръжени сили. Създадоха се сериозни рискове за превръщане на страната ни в мишена и арена на бойните действия. България е в предната линия на отбраната на НАТО и поради това, по признание на предишния президент на Щатите Джо Байдън, ще трябва, заедно с съседните на Русия натовски страни, първи да поемем ударът на противника и да направим невъзможното – преграждане на пътя му за Западна Европа. Казано с други думи – обречени сме да бъдем пушечно месо и курбан за чужди интереси.
Всичко това налага да държим „барута сух“, да изграждаме необходимите способности за да сме готови, в национален или коалиционен формат, да гарантираме сигурността, здравето и живота на нашите деца и внуци и да защитим националната сигурност.
Сферата на националната сигурност по своята същност е пресечната точка между държавност, геополитика, технологии, икономика, психология, управление на кризи, информационна среда, военна мощ и обществена устойчивост. Тя е необятно поле за работа в името на общественото благо.
В този материал ще става дума само за ролята на държавата и по-конкретно за стратегическото управление на общата (системата майка) за националната сигурност. Проблемите на стратегическото управление на двете нейни основни подсистеми, каквито са отбранителната система и системата за вътрешна сигурност и обществен ред, няма да бъдат анализирани.
Наследството: Тежки проблеми в състоянието и управлението на Системата за национална сигурност.
Новото правителство на коалицията „Прогресивна България“, оглавявано от експрезидента Румен Радев, получи изключително тежко наследство в областта на националната сигурност. Шанс за България е, че има за министър-председател генерал от кариерата, който като признат стратегически лидер, може да приведе държавата през „пустинята“ и да се справим с най-тежките предизвикателства в областта на отбраната и сигурността. От друга страна, самото наименование на сигурността „национална“, казва, че грижата за нейното постигане и поддържане е общонационална задача, грижа на партиите, бизнеса, обществото и българските граждани. Погрешен е наративът, който съзнателно се лансира от някои политици, че националната сигурност е грижа на управляващата партия и на парламентарното мнозинство. Няма у нас и никъде по света няма партийна система за национална сигурност. В тази област, както може би в никоя друга, е нужен национален консенсус и обща политическа воля за гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната.
Днешна България е „богата“ на проблеми в почти всички области на обществения живот. Бол от такива в сектора за сигурност и в областта на националната сигурност. По понятни причини, тук ще посочим само най-съществените от тях, без подробно да ги анализираме и аргументираме.
1. У нас все още господства старото, от годините на студената война, виждане за модела на Системата за национална сигурност. Този модел е бюрократичен, вертикален, бавен и фрагментиран. Той не създава условия държавата да функционира като интелигентна, интегрирана и устойчива система за управление на сигурността и на възникващите кризи в реално време. Затова на дневен ред е задачата за преминаване към друг модел на изграждане и функциониране на Системата за национална сигурност.
2. В научните и експертните среди няма единно виждане по въпроса - има ли в България ефективно функционираща Система за национална сигурност? Лично аз споделям мнението, че такава система, в завършен вид, у нас няма. В потвърждение на тази констатация е фактът, че макар пети раздел на Стратегията за национална сигурност да е озаглавен „Система за национална сигурност“, нито в него, нито в някакъв друг стратегически документ е дадено определение на Системата. Няма регламент на нейната архитектура, връзки и подсистеми, както и на взаимоотношенията, взаимодействията между тях. Реторичен е въпросът - как да се постигане синергичен ефект при „функциониране“ на мнима система, която е неопределена, с нерегламентирани статут и структура.
3. В момента, въпреки взривоопасна международна обстановка, България е без Стратегия за национална сигурност. Времевият хоризонт на Стратегията, приета през 2011 г. и актуализирана през 2018 г., изтече в края на 2025 г. Сега сме в безтегловност и се движим на автопилот. Не действа старата, няма и нова Стратегията.
4. Налице са бели полета и противоречия в нормативната уредба на Системата за национална сигурност. През 2015 година се прие Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Едно на ръка е, че той страда от сериозни недъзи и не урежда по задоволителен начин обществените отношения в областта на националната сигурност. Другото, по-важно е, че с този закон се регламентират само отношенията на държавата (първия сектор) към националната сигурност. Известно е, че националната сигурност включва три нива на сигурност – сигурност на държавата, сигурност на обществото и сигурност на гражданите. Видно е, че ангажиментите на вторият и третият сектор в този закон не са регламентирани. Силно се усеща липсата на Закон за националната сигурност.
5. Има неразбиране и различни тълкования на силовия сектор на държавата. Погрешно е разбирането, че силовия сектор е механичен сбор от органи и структури ангажирани с едни или други въпроси на националната сигурност. Истината е, че по своята същност силовия сектор е стройна система на държавата за защита на националната сигурност. Силовият сектор, дори в официални документи, често се нарича „Сектор за сигурност“, „Сектор за сигурност и отбрана“ и „Интегриран сектор за сигурност и отбрана“. В България няма напълно изграден интегриран сектор за сигурност и отбрана. Има отделни институции, налице са стратегически документи, нормативна рамка, частична координация и евроатлантическа интеграция, но няма обща архитектура, обща ситуационна информираност, единна стратегическа система и пълна оперативна съвместимост на национално ниво. Институциите преимуществено работят вертикално, затворено и със собствена информационна логика, независимо от това, че границата между външна и вътрешна сигурност трайно се заличава. Гробно е мълчанието за необходимостта от изграждане на трети стълб на сигурността. Иде реч за Гражданската сигурност.
6. В законодателството от областта на националната сигурност не са ясно разграничени функциите и компетенциите на органите за стратегическо ръководство и управление – Народно събрание, президент и правителство (Чл.5 на ЗУФСЗНС) С особена сила тази неопределеност се отнася до правомощията на властите и институциите при кризи, бедствия и други извънредни ситуации.
Висящи във въздуха са регламентите на някои въпроси и дейности на Съвета по сигурност към Министерския съвет като основен постоянно действащ консултативен и координиращ държавен орган в помощ на министър-председателя в областта на националната сигурност. Не е ясно регламентиран статутът на Съвета по сигурността. Съветът е структуриран по начин, който не създава възможности за осъществяване на възложените му функции и задачи. Той няма капацитет за изпълнение на административни, експертни и контролни функции. Рангът на Съвета по сигурността не се различава от ранговете на другите над 40 различни съвети и комисии в администрацията на правителството, между които 10 имат касателство с националната сигурност. Няма регламент на взаимоотношенията на Съвета по сигурността с тях.
Има грешни постановки и норми във функциите на Съвета по сигурност. Ето само два много показателни примера в това отношение от ЗУФСЗНСРБ:
- В член 18 ал.2 е посочено, че Секретариатът на Съвета по сигурността изпълнява функциите на Национален ситуационен център, което не е възможно, защото той по щат е в състав от двама души. Към Съвета за сигурност няма реално изграден Национален ситуационен център, въпреки, че в днешната изострена до краен предел международна обстановка това е повече от необходимо.
- В член 15 ал.2 погрешно е посочено, че Разузнавателната общност към Съвета за сигурност се състои от пет души. Вярното е, че това е общност на специални служби, така както е посочено в точка 192 на останалата вече в историята Стратегията за национална сигурност.
7. Не е доизградена и приведена в състояние на готовност за ефективно действие „Системата за управление при кризи, бедствия и извънредни ситуации“. Твърде постна и формално разработена е Третата глава на ЗУФСЗНС – „Управление при кризи“. Несполучлив е направеният опит да се запълни поне частично празнотата в законодателството получена след отмяната преди 10 години, по политически причини, на Закона за управление при кризи.
В член 18 ал.1 е регламентирано, че Националната система за управление при кризи се състои от ситуационни центрове на национално, ведомствено и областно ниво. Това не само, че не е вярно, тъй като тя включва четири елемента – органи за управление, центрове за управление, комуникационно-информационни системи и сили за реагиране при кризи, но е грешно и говори за липса на експертиза.
8. Почти по същия начин стои и въпросът с киберсигурността. Възникнаха сериозни проблеми по отношение на изграждането и осигуряването с необходимите сили и средства на „Националната система за киберсигурност и устойчивост“. Допуснаха се паузи в работата по киберсигурността. Например срокът на действие на Актуализираната стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2023“ изтече почти преди две и половина години. В момента имаме законодателна, но нямаме стратегическа рамка за киберсигурност. Трудно върви изпълнението на проектите залегнали в Пътната карта към Актуализираната национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2023“.
9. Не са решени също редица важни въпроси свързани с гражданския компонент на системата за отбрана, който включва силите и средствата на министерствата и ведомствата от централната и териториалната администрация, органите на местното управление, търговските дружества, предприятията, юридическите лица, организациите с възложени военновременни задачи и гражданите. Налице са съществени проблеми в отбранително-мобилизационната система, в подготовката на населението, икономиката и инфраструктурата за отбрана, в гражданската отбрана, които са важни фактори за ефективното функциониране на Системата за националната сигурност. Приетата с Постановление № 66 от 3 май 2023 г. „Наредба за условията и реда за организиране, провеждане и осигуряване обучението на българските граждани за защита на Отечеството“ урежда само частично въпроса за обучение на ученици и студенти по изискванията на членове 56 и 57 на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Редица проблеми на гражданския компонент на системата за отбрана чакат своето решение.
Някогашната мощна Гражданска отбрана, днес приютена в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, е с окастрени способности. А имахме, макар и за кратко време, (17 август 2005 – 27 юли 2009 г.) Министерство на държавната политика при бедствия и аварии. В напреднал етап вървеше и работата за формиране на Национална гвардия. Виждаме каква важна роля играят тези структури във войната в Украйна.
У нас много малко се говори за гражданската сигурност, камо ли за нейн законов регламент, съобразно директивите на Европейския съюз. Далеч сме от реализацията на принципното изискване - критерии за ефективното функциониране на системата за национална сигурност да е сигурността на българските граждани.
10. Има какво да се желае по отношение на националния модел за изграждане и функциониране на специалните служби, на предмета на тяхната дейност и разпределение на функциите им по защитата на националната сигурност. Част от службите за сигурност са загубили качеството си на национални такива и са поставени в услуга на политико-олигархични кръгове.
11. Традиционно секторът за сигурност е недофинансиран, поради което важни инвестиционните проекти остават само на книга. Сериозен е проблемът за рационалното използване на отпуснатия финансов ресурс.
12. Не се отделя нужното внимание на държавната грижа за подготовката на специалисти за всяка област на националната сигурност, а също и за нейното научното обслужване.
Стратегическо управление на Системата за национална сигурност: Основни направления, приоритети и мерки за адаптиране към новите реалности
Известно е, че Стратегическото управление на Системата за национална сигурност е висш държавен процес по планиране, координиране и контролиране на всички институции и на разходването на заделения за сигурност и отбрана ресурс. То намира израз в определяне на националните интереси и приоритети; разработване на стратегии, доктрини и политики; оценка и прогнозиране на рисковете и заплахите; координация между институциите; вземане на стратегически решения при кризи; разпределение на ресурсите; контрол и отчет на изпълнението.
Повишаване качеството на стратегическото управление на Системата за национална сигурност изисква провеждането на институционални, законодателни, технологични и кадрови мерки.
В областта на дейностите по привеждане на Системата за националната сигурност в състояние на адекватност на новите реалности, има за вършене много работа.
Повишаването на качеството и ефективността на стратегическото управление на Системата за национална сигурност може да се търси в няколко основни направления:
Разработване на политиката и стратегията за гарантиране и защита на националната сигурност.
Политиката за сигурност е неразривно свързана и се явява функция на общополитическия курс на държавата, който от своя страна определя нейната външно-политическа ориентация.
В Стратегията за национална сигурност се разработва държавната политика в областта на сигурността. У нас, както и в много страни от ЕС и НАТО политиката за сигурност не се излага в отделен документ, а намира израз в Стратегията за национална сигурност.
От своя страна Стратегията за национална сигурност е органически свързана с другите национални стратегически документи. Бедата е, че у нас има инфлация на стратегически документи – доктрини, концепции, стратегии, национални програми и планове. От години България е европейски шампион по броя на стратегическите документи, които, според Портала за обществени консултации на Министерския съвет, достигаха и с много надминаваха в някои години цифрата 100. Богати сме на стратегически документи, но те са само на книга. За сметка на това нямаме, за разлика от всички съседни страни, Национална доктрина. Да не говорим за това, че не се знае кой е днешния национален идеал на българите.
При анализа на стратегическите документи ми направи добро впечатление един професионално изготвен стратегически документ „Национална програма за развитие на България до 2030 г.“, приета с Протокол № 67 на Министерския съвет от 2 декември през 2020 г. и определен в неговия преамбюл като рамков „…стратегически документ от най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи“. Не съм срещнал в публичното пространство информация за хода на изпълнение на тази програма и въобще дали тя е актуална и работи ли се по нея.
В областта на националната сигурност е нужно да се извърши приоритизиране на задачите в съответствие на изискванията на стратегическото планиране и на модерното управление. Нужно е да се извърши преподреждане на приоритетите, като последователно се осъществят следните стъпки:
1. Преформулиране на политиката за сигурност в контекста на новите реалности. Политиката за сигурност е държавна политика, неразделна част от общополитическия курс на страната. Известно е, че тя формулира основните възгледи, цели, задачи и програми, създава условия за тяхното реализиране и заделя необходимите ресурси за защита на националната сигурност и интереси. Политиката за сигурност, която намери израз в Актуализираната стратегия за национална сигурност беше разработена преди 8 години. От тогава изтече много вода. Безспорна е нуждата от преформулиране, което означава на базата на задълбочения анализ на външната и вътрешната среда за сигурност, тя да се приведе в състояние на адекватност на предизвикателствата, рисковете и заплахите за националната сигурност и интереси. Промените, които настъпиха в световния ред и в глобалната среда за сигурност са кардинални.
2. Приемане на Решение на Министерския съвет за внасяне предложение в 52-то Народно събрание за удължаване хоризонта на действие на Актуализираната стратегия за национална сигурност примерно до края на първото полугодие на 2027 г. Държавата не може да бъде оставена без действащ стратегически документ в областта на националната сигурност.
3. Организиране и провеждане на Стратегически преглед на системата за национална сигурност. Такъв преглед до сега не е правен. Фокус на Стратегическия преглед на системата за национална сигурност трябва да бъде нейният модел, структура, архитектура, организация, функциониране, подсистеми и техните функции, както и наличието на всички необходими звена, които да покриват и противодействат на всевъзможните заплахи за сигурността на държавата, обществото и гражданите. Прегледът трябва да завърши с изготвяне на доклад, който да съдържа концептуалната рамка и модела за добро управление на структурите от силовия сектор и за функционирането на системата за национална сигурност. Въз основа на този доклад, следва да се разработят новите стратегически документи от областта на национална сигурност.
4. В тази връзка намирам за целесъобразно, преди да се приеме „Стратегия за национална сигурност“, да се разработи „Стратегическа визия за развитие на системата за национална сигурност“. Ние нямаме практика да се изготвя и приема такъв документ. Стратегическата визия за национална сигурност е дългосрочна рамка, която формулира желаното състояние на сигурността, стратегическите цели, дейностите, действията и логиката за тяхното постигане. Една такава промяна не е формален въпрос. Тя има дълбок смисъл и е в унисон с изискванията на новите реалности. Стратегическата визия обединява в едно визията и стратегията за национална сигурност. Нека припомним, че визията отговаря на въпроса „Каква система за национална сигурност искаме да имаме след 10-20 г.“ и описва желаното бъдещо състояние на сигурността на държавата, обществото и гражданите. Стратегията отговаря на въпроса „Как практически да стигнем до това бъдеще“. Тя от своя страна описва приоритетите, етапите, инструментите, механизмите и ресурсите. Визията и стратегията са съответно компаса и картата при движение към стратегическата цел. Ако искаме да се изразим кратко и ясно за това триединство трябва да кажем, че визията показва къде искаме да стигнем, стратегията казва как ще стигнем до там, а стратегическата визия посочва къде, защо и по какъв модел на работа ще постигнем „заветната“ цел. Това обединяване на визия и стратегия в Стратегическа визия е повече от необходимо, защото в националната сигурност чистата визия без стратегия е декларация, а чистата стратегия без визия е административен план.
Това предложение подлежи на дискусия. Сигурно ще има аргументи за и против. В наше време според мен се нуждаем от Стратегическа визия, която дефинира бъдещето състояние, идентифицира заплахите, задава принципите, определя приоритетите и очертава пътя за развитие, трансформациите и реформите на Системата за национална сигурност. Бидейки мост между държавната философия и практическите трансформации, тя задава цивилизационната посока, координира дейностите на институциите и синхронизира военната, икономическата, кибер и обществената сигурност. Приемането на Стратегическа визия снема необходимостта от разработване по досегашния модел на Стратегия за национална сигурност.
5. Ако не се отиде на предложения от мен модел, тогава, на основата на Стратегическия преглед на Системата за национална сигурност, следва да се разработи и приеме Национална стратегия за сигурност. Тя е официален държавен документ, който съдържа цели, приоритети, инструменти, институции, механизми. Национален опит в това отношение има.
6. При положение, че се стигне до национален консенсус между политическите сили и в обществото, може да се разработи и приеме Национална доктрина, която по своята същност е теоретически обоснована система от официално възприети възгледи, начала и принципи за историческите стремежи, перспективите и целите на нацията, които сочат пътя за осъществяване на националния идеал в една перспектива от 40-50 и повече години. Нейното утвърждаване би следвало да изпревари приемането на Стратегията за национална сигурност.
7. Изготвяне на пътна карта която да включи периодизирани предприетите мерки, дейностите за изпълнение на отделните фази за постигане на стратегическите цели, отговорните институции и разпределение между тях на всяка задача, сроковете, етапи и времевата рамка за изпълнение на мерките, както и необходимия за целта финансов ресурс.
Актуализиране и разработване на необходимата нормативна уредба за регламентиране и функциониране на Системата за национална сигурност.
Крещяща е нуждата най-после да се въведе ред в законодателството в областта на националната сигурност. Приоритети в тази област са:
1. Извършване на Преглед на нормативната уредба регламентираща дейностите на силовия сектор и на Системата за националната сигурност. В областите свързани с националната сигурност са в сила повече от 20 закона. Ето защо е необходимо чрез този преглед да се прецени кои закони са с отпаднала необходимост, кои запазват своята актуалност, но се нуждаят от внасяне в тях необходимите изменения и допълнения и какви нови закони следва да се приемат. Предложенията и мерките от този анализ трябва да намират своето място в Законодателната програма на правителството.
2. И без да е завършен този анализ, още от сега е ясно, че приоритетно трябва да се приемат няколко нови закона, каквито са:
- Закон за противодействие на корупцията, който да създаде гаранции, че антикорупционната комисия ще бъде независим колективен орган, избран чрез прозрачни и публични процедури, с участието на представители на професионалната общност и на структури на гражданското общество.;
- Рамков закон за Системата за национална сигурност;
- Закон за управления при кризи, бедствия и други извънредни ситуации;
- Закон за подготовка на гражданите за защита на Отечеството (чл.59 ал.2 от Конституцията на Република България) .
Моделиране на Системата за национална сигурност: Развитие, трансформации, реформи.
Националната сигурност се осигурява чрез добре организирана, структурирана и функционираща Система за национална сигурност, която обединява усилията на всички фактори в държавата и обществото. През последните години, Системата за национална сигурност функционира в кризисна обстановка. И това състояние не е временно явление. Тенденцията е то да има траен характер, което слага отпечатък на устройството, структурата, архиктетурата и функционирането на СНС в очертаващата се среда на несигурност.
Развитието, трансформациите и реформите, които целят успешно функциониране на Системата за национална сигурност стъпват на три принципа: институционална устойчивост, технологично модернизиране и стратегическа автономност в рамките на НАТО и ЕС. В съответствие с тези принципи следва да се осъществи цялостна и кардинална промяна в начина по който държавата управлява рисковете от война, кибератаки, хибридни операции, корупция, енергийна зависимост, демографски натиск и вътрешна нестабилност.
Всичко това води към възприемане на нов модел на сигурност. Ключовата концепция за новия модел е да бъде мрежов, интегриран, технологичен, способен да предвижда бъдещите събития и да постига стратегическата цел. Философията на този модел е той да действа като операционна система, разглеждаща държавата като интегрирана управляваща платформа която събира информация, анализира я, координира усилията на органите и институциите, обществото и гражданите, прогнозира хода на развитие, управлява ресурсите, реагира на кризи и поддържа устойчивост.
Системата за национална сигурност, изградена в съответствие с този модел, трябва да бъде проактивна, а не реактивна, аналитична, а не административна, технологична, а не само кадрова, координирана, а не фрагментирана, професионална, а не политизирана. За да се изгради такава Система няма да е достатъчен един правителствен мандат, което налага да има приемственост между правителствата, които поемат кормилото на държавната власт.
Архитектурата на йерархията на тази система трябва да включва: национални интереси, национална визия, стратегическа визия, национална стратегия за сигурност, секторни стратегии, доктрини, оперативни планове, способности и ресурси.
За ефективното функциониране на Системата за национална сигурност и повишаване качеството на работата на факторите ангажирани в тази сфера, е необходимо да се направят следните стъпки:
1. Определяне и регламентиране на структурата на Системата за национална сигурност.
2. Изграждане на интегрирана архитектура на Системата за национална сигурност.
3. Подреждане на системата: Определяне на подсистемите от първи ред и по-надолу в низходящ порядък на включените в тях подсистеми, компоненти и елементи.
4. Определяне на правомощията на органите с ръководни и управленски функции, на изпълнителните органи, на органите с координиращи и съвещателни функции, както и на тези с контролни правомощия.
5. Приемане на дългосрочна програма за изграждане на необходимия капацитет и способности за устойчивост на Системата за национална сигурност.
6. Изготвяне на целева програма за осигуряване на пълноценно участие на българската отбранителна индустрия в техническото превъоръжаване на структурите от сектора за сигурност и отбрана.
7. Разработване на Концептуален план за модернизация на Системата за национална сигурност. Реших да си направя един експериментирам като попитам ChatGPT (Усъвършенстван чатбот с изкуствения интелект) за неговото мнение по този въпрос. И той ми предложи план с общо 100 стъпки, по 10 във всяко едно от следните десет направления: Стратегическо управление; Координация между институциите; Киберсигурност; Разузнаване и анализ; Деполитизация и контрол; Критична инфраструктура; Хибридни заплахи; Човешки капитал; Технологии и иновации и Национална устойчивост.
Укрепване на Съвета за сигурност към Министерския съвет и утвърждаването му като реален стратегически център на държавата в областта на защитата на национална сигурност
. Главната задача е Съветът по сигурността да стане де факто, основен работещ орган на държавата в областта на управлението на Системата за национална сигурност. За целта трябва да се осъществят следните неотложни стъпки:
- да се повиши ранга на Съвета по сигурността спрямо другите подобни органи в администрацията на правителството. Да му се делегират права на методическо ръководство и контрол на тяхната дейност, както и да съгласува техните решения когато засягат други органи от Системата за национална сигурност;
- да се разширят неговите правомощия, функции и задачи за да може да работи ефективно по всички въпроси от негова компетентност;
- да се изградят всички негови елементи и да се създадат нужните условия за ефективното му функциониране Това може да стане с допълнения и изменения в ЗУФСЗНС или в Закон за националната сигурност;
- да се формира Национален координационен център в състав и функции определени със закон или акт на министър-председателя;
- разширяване правомощията на секретаря на Съвета по сигурността свързани с организацията, координацията и и осигуряването на неговата дейност;
- Съветът по сигурността да има основен и оперативен състав, който да се определя със заповед на министър-председателя;
- Да се повиши капацитета, ролята и отговорността на Секретариата на Съвета по сигурността като негов основен работен орган;
- Секретариатът да придобие статут на самостоятелно звено в администрацията на Министерския съвет с ранг на дирекция;
- В структурно отношение Секретариатът да се състои от специализирани отдели за анализи и прогнози, подготовка на страната за отбрана, отбранително-мобилизационна подготовка, действия при кризи и други.
Към Секретариата да функционира в работен режим постоянно действащ (24/7) Национален ситуационен център.
Изграждане на интегрирана разузнавателна общност. Развитие и трансформации на службите за разузнаване и сигурност.
В тази област на дневен ред е осъществяването на следните стъпки:
- Уреждане със закон или подзаконов акт статута, състава функциите и задачите на разузнавателната общност, която да е на непосредствено ръководство на председателя на Съвета по сигурността.
- Развитие и укрепване на действащия модел на разузнаването в България. Време е да се затвари окончателно страницата с идеи и предложения за създаване на Единна разузнавателна служба по пътя на ликвидиране на военното разузнаване, най-силната българска специална служба, призната като такава в НАТО и от партньорските служби на страните от Алианса.
- Навеждане на ред в българското контраразузнаване. Най-сигурния път към постигане на тази цел минава през разформироване на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). По политически причини, тази мегаструктура реално стана втори център на властта в държавата, което е в противоречие с демокрацията и правовата държава. Тя не издържа проверката на времето. ДАНС, особено през последните години, се превърната в бухалка на добре известния политико-олигархичен кръг. Трансформациите на ДАНС могат да намерят израз в следното:
* На основата на ДАНС да се създаде Държавна агенция „Контраразузнаване“;
* Военното контраразузнаване да сe върне в МО като се обедини, както беше преди 2008 г., с военната полиция и се създаде Служба „Военна полиция и ВКР“;
* Специализирана дирекция „Технически операции“ на ДАНС да се влее в Държавна агенция „Технически операции“;
* Финансовото разузнаване да премине към Министерството на финансите. В подкрепа на това виждане е факта, че дирекция „Финансово разузнаване“ съгласно закона за ДАНС, е специализирана административна дирекция;
* При евентуално трансформиране на Държавна агенция „Национална сигурност“ повече от необходимо е много внимателно да се преразпределят функциите и задачите на новите структури от гледна точка на това да не се допусне ненужно дублиране и припокриване на дейности, каквото до сега има между ДАНС и ГДБОП.
Ключово значение е да няма дублиране между службите, институционална конкуренция, укриване на информация, политически блокажи.
Киберсигурност: Модерно кризисно управление, постигане на национална и технологична устойчивост
За справяне с проблемите и за привеждане на дейностите в сферата на киберсигурността в съответствие с изискванията, съвсем основателно, през месец февруари 2026 г. се внесоха много съществени допълнения и изменения в Закона за киберсигурност. ( ДВ, бр.17 от 13 февруари 2026 г.) В неговите Преходни и Заключителни разпоредби е регламентирано в срок от 9 месеца от влизането на Закона в сила, т.е. да средата на месец ноември, да се приема Национална стратегия за киберсигурност. Законът възлага координацията и ръководството на стратегическо ниво да се осъществява от Съвета по киберсигурността във взаимодействие със Съвета по сигурността към Министерския съвет. По силата на Закона за киберсигурност трябва да се създадат редица специализирани структури и звена със свой конкретни функции и задачи, между които са Национална координационно-организационна мрежа за киберсигурност; Националния киберситуационен център; Национален екип при инциденти с компютърната сигурност; Национална мрежа на екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност, Секторни екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност и т.н.
Очевидно новото правителство ще трябва да започни в тази област всичко от начало и да извърши голям обем от работа за изпълнение на новия Закон за киберсигурност. Може би ще е целесъобразно, в края на първото полугодие от неговото приемане, да се направи етапна оценка на изпълнението му.
В това изключително важно направление, за стратегическото управление на Системата за национална сигурност с приоритетно значение са още следните задачи:
1. Изграждане на способности за осъществяване на модерно кризисно управление. Ние се нуждаем от интегрирана система за реакция при военни заплахи, природни бедствия, пандемии, терористични атаки, масови киберинциденти, енергийни сривове.
2. Изграждане на национална устойчивост, която да намери израз в способността на държавата да абсорбира удар (кибератака, енергийна криза, пандемия, дезинформация, финансов срив, война) и да продължи да функционира регулярно. Във фокуса на националната устойчивост следва да се поставят енергийна сигурност, информационна устойчивост и икономическа сигурност.
3. Постигане на технологична устойчивост, което означава развитие на способностите на държавните структури да предотвратяват, издържат и бързо да се възстановяват от кибератаки, саботажи и критични технологични сривове. Фокус да бъде развитие на ключовите компоненти на технологичната устойчивост каквито са киберустойчивост, технологичен суверенитет и защитата на критичната структура.
4. Извършване на технологична модернизация и трансформация. Основни направления за осъществяване на технологичната модернизация са:
- Изграждане на AI (изкуствен интелект) и big data (големи данни) системи които позволяват да се вземат по-добри и информирани решения на базата на извличане на максимума от големия обем данни и информация. Използват се за анализ на заплахите, ранно предупреждение, противодействие на дезинформацията;
- Формиране на Национален защитен облак,( Държавен хибриден частен облак), който е предназначен за опазване на критичните държавните регистри от кибератаки, безпроблемно представяне на електронни услуги и сигурен обмен на класифицирана информация;
- Защита на критичната инфраструктура. Приоритетите в това отношение са: енергетика, транспорт, телекомуникации, банки, водоснабдяване.
5. Технологична трансформация в системата за национална сигурност
В съвременни условия национална сигурност силно зависи от цифровата инфраструктура. Системата за национална сигурност се нуждае от национален киберкоманден капацитет, защита на критичната инфраструктура, резервни комуникационни системи, криптографски потенциал, партньорство с технологичния сектор.
Технологичната трансформация в системата за национална сигурност следва да намери израз в:
- Използване на изкуствения интелект при анализа на постъпващите данни. В това отношение приоритетно значение ще има разузнаването от открити източници, автоматизирания анализ, сателитните данни и социалните мрежи;
– Изграждане на национален облак за сигурност. България има нужда от защитен държавен щит, суверенна инфраструктура, резервирани центрове, квантово-устойчива криптография в по-далечна перспектива;
– Използване на дронове и космическо наблюдение. Развитие на наблюдение с дронове, border ISR systms (Разузнаване, Наблюдение, Засичане), за проследяване, ранно предупреждение и предотвратяване на нелегални дейности, сателитни партньорства;
- приоритетно осигуряване на индустриалната сигурност. Ще са нужни стратегически индустрии, скрининг на инвестиции и защита от поглъщане.
* * *
Изминаха повече от 30 години от демонтирането на тоталитарната система за национална сигурност. Оказа се, че три десетилетия не са достатъчно време за изграждане на стройна и функционираща система за сигурност на демократичната държава. И сега, когато ножът е опрял в кокала, в условията на кризи и ескалиращо напрежение в международната отношения, решаването на натрупаните проблеми в областта на националната сигурност не може повече да се отлага. Това е така защото заплахите за сигурността, която е първостепенна човешка потребност, са стряскащи. Затова българските граждани гледат на сигурността като на истинско обществено благо.
Днес най-важният стратегически въпрос за България е не колко силни са службите, армията и полицията, а може ли държавата да функционира устойчиво при многослойна криза. Този въпрос, след пандемията, войните, енергийната криза в резултат на които светът навлезе в епоха на постоянна нестабилност, (хибридни конфликти, технологична конкуренция, стратегически срив), става изключително актуален. Затова приоритет на приоритетите на управляващите и на политическата класа като цяло е да се постигне стратегическата сигурност, която намира израз в способността на държавата да запази своята функционалност, суверенитет, обществена стабилност и стратегическа свобода в условията на постоянна несигурност.
Генерал-майор о.з. д-р Стоимен Стоименов
26 май 2026 г.
.
