Външната политика не бе тема в изборите на 14 т.м. освен в беглите медийни лозунги на „Възраждане” и донякъде на „по-отлежалите национално настроени” „Атака”, ВМРО, НФСБ, „Воля”. И в интересите спрямо България на водещите 3 империи, на Брюксел като централа и „Стара Европа” в него, на Анкара. Стратегически изброените по-горе субекти слабо се вълнуват от корупцията, проблемите ни в правосъдието и от здравно-икономическия ни хаос и безпътица, отколкото от външнополитическите решения или мижитурщина на бъдещото българско правителство. Относно:
Първо: Час по-скоро то да премахне всички български пречки и условия по пътя на възнаграждаването на Повардарието с членство в Европейския съюз заради прясното му членство в НАТО и бъдещ принос за „хомогенизирането на Балканския и Черноморския региони в антируска сцена”.
Второ: Главно Вашингтон и пионките му в Североизточна Европа правят всичко възможно за безвъзвратно ангажиране на България с готовност дори за евентуални враждебни действия срещу Русия в Черноморския регион. Още повече, че атлантико-европейските силови фактори нямат особени сантименти към България дори да стане сцена на военни действия. Вашингтон е на над 10 000 км. от София и Черно море. Особени щатски инвестиции освен в ТЕЦ „Марица-Изток” частично няма, гражданите на САЩ не познават България, не почиват у нас и не купуват жилища край нашето Черноморие и в планините, аеропланите на чертеж Ф-16 са платени.
Трето: Макар и с известно закъснение заради „своеволията” на българския Конституционен съд и „консервативните патриоти” признаване на третия пол /джендъра/ чрез ратифициране на Истанбулската конвенция.
Четвърто: Безкритично и перманентно приемане на бегълци, наричани бежанци, от бившите и настоящи колонии на „Новия свят и Стара Европа” в третия свят и чрез всевъзможните пактове и компактове по миграцията
Предпоследно: Вече се е случвало при съдбоносни решения: без референдум нито широко всенародно обсъждане, както държавната бюрокрация на времето присъедини България към евроатлантическите структури, в близко време да я закотви в еврозоната.
И накрая: Безусловна колаборация за зелената сделка на Брюкселския интернационал. В посланието си до Срещата на върха на регионалната (полска-впоследствие-и щатска, но не и –проруска) Инициатива „Три морета на 8 юли т.г. президентът Байдън, редом с президента Радев поздрави и много слабо известния служебен министър Кирил Петков. Същият, който при оспорвано конституционносъобразно освобождаване от канадско гражданство оглави «на бегом» проекта за управление-победител в изборите само 4 месеца по-късно. Заедно с Асен Василев, наречени от политическия им конкурент и опонент Волен Сидеров твърде обидно, заядливо и снизходително Кирчо Плямпата и Кокорко (КП§К). Без оперативна информация, но според СМИ, Херо Мустафа, след срещи с президента Радев и с премиера Янев, успя още през първата седмица след назначаването на служебното правителство да бъде приета от двамата кандидат-герои поотделно, на 17 май едновременно с Петков и външния министър Стоев, а на 20 с.м. дори с обвинявания в хитрини новия изпълнителен директор на НАП Румен Спецов в присъствието на финансовия министър А.Василев. Знакова среща-предупреждение за предупредително размахване с пръст, че САЩ следят корупцията ни! Последваха екс-териториални санкции за 3-ма български бизнесмени по щатския закон „Магнитски”, приети с козируване у нас, но не и в Брюксел. КП§К, много добри, дори чаровни комуникатори, видимо се ползват с доверието и с подкрепата на президента Радев. По всичко изглежда, че симпатиите им с Н.Пр. Херо Мустафа и г-н Радев са взаимно-реципрочни. И със служебното правителство, етествено.
Неуместно обширният отговор на Петков вечерта след изборите по ТВ относно българската позиция по началото на преговорите за членство на Повардарието в ЕС навежда на мисълта, че той е вече под натиск за промяна в полза на скопските щения без ответни отстъпки от тяхна страна. А двамата чаровници обявиха създаването на проекта си «Продължаваме промяната» едва на 19 септември т.г. ! Няма и сведения „харвардците” КП§К да са имали активни връзки на Изток и с Русия, будещи подозрения на ул. »Козяк» за «игра на два стола» или за бъдещи опити за балансиране на отношенията поне между двата ядрени колоса по «Банкенски», напр.: купуваме чертожни самолети, но строим Балкански поток.
Във Вашингтон и Брюксел едва ли тъжат за изборните неуспехи на преялите във властта с ГЕРБ проатлантическите ВМРО и НФСБ. И особено запроруски настроените лидери на „Атака”и „Воля”. Последните две партии са по-близки с Националното движение „Русофили”, които не би следвало да аплодират атлантико-евро манталитета на КП§К, на „файтонните им по численост съмишленици-партийни номади” от ПП „Волт” и „Средна европейска класа” (от Бургас), Бачийски, Настимировци и Даниел Лореровци. В Народното събрание „се класира” „Възраждане”, но с недостатъчно висока подкрепа и стабилни позиции. А лидерският егоцентризъм на вождовете на националистическите партии им пречат да се обединят. По отстояване на казуса Скопие „Възраждане” няма да получат подкрепа от клиентелистко-етническото ДПС, обвеяно от полувоенна дисциплина от XIX век.
«Продължаваме промяната» от външнополитическа гледна точка възникна като атлантико-проевропейски проект, преди всичко щатско-президент-Радев/ски. Победата им в последните избори проилюстрира отново тенденцията на залез на влиянието, дори изчезването през XXI век на класически партии, създадени по социално-класови критерии, място в партийния спектър, степен на участие във властта,по идеология и прочие (БЗНС-тата, на социалдемократите, консерватори и либерали, Демократични, радикални, народняшки партии, клубове и движения). Показателен бе и отливът от БСП, в немалка степен от СДС (преди), Зелените, градската десница и клиентелистката Чиновническа партия ГЕРБ. За сметка на поява на често нетрайни, понякога бързо изчезващи несистемни, дори ситуационни, протестни обекти на политическо внимание като ИТН, «Изправи се! Мутри вън!» или «...Ние идваме». Подобни тенденции не са новост в Южна и Северна Европа, от 2 десетилетия в Чехия, Словакия ... Дано творбата /на / КП§К бъде по-полезна за България от юпитата на гражданина Сакскобурготски! Белким 47-ят състав на Народното събрание съумее да съхрани националния ни суверенитет пред брюкселските чиновници и скопско-имперския диктат, и да предотврати превръщането ни в отвъдморски протекторат.
А Черно море да се утвърди като зона на мира, сътрудничеството, приятелството!
