/Поглед.инфо/ На 05.04.2023 г. ни напусна доц. д-р Маргарита Тодорова Деянова–Ваклинова
(04.05.1939 – 05.04.2023)
Днес премина границата на земния живот Маргарита Ваклинова – един от най-виталните хора, които са обитавали тази земя. Отиде си един човек, всяка клетка на когото трептеше за опазването, изучаването и популяризирането на археологическото богатство на българската земя. Тя бе от малкото хора, които имаха едновременно толкова обширен и толкова задълбочен поглед и познание върху всички епохи в човешката цивилизация. Жадна за всяка информация в областта на археологията, тя намираше винаги точната клетка в нейната памет. Не оставаше там просто като запечатан файл, а влизаше в сложната машина на мисълта ѝ, създаваше бързо нови връзки, пораждаше нови идеи. С „Маргó, ти която знаеш всичко,……“започваха безбройните въпроси на нейните приятели и десетки колеги. И това не беше празна и ласкателна фраза, а защото биваха сигурни, че тя винаги има идея, позиция, съвет. Маргарита Ваклинова умееше да погледне нестандартно към всеки факт, към всяка ситуация, никога не можеше да я ограничи познатото и утвърденото до момента в науката. Тя беше човек с широк размах на мисълта, човек, който винаги търси, който е любопитен, който е свободен.
Започнала професионалния си път в Историческия музей в Смолян, сякаш съществото ѝ беше поело мощта и необятността на Родопа планина. Родовите ѝ връзки с различни български краища ѝ даваха възможността да се чувства близка и свързана с разнообразни хора. Всеки, който е имал случая да го поведе по пътеките на някой археологически обект – на Перущица, на Гела, на Никополис ад Нестум, на Плиска и особено на Велики Преслав, така неусетно и естествено биваше пленен от обаянието на нейните разкази, заразен от любовта ѝ към всички тези места, където бе оставила частица от себе си.
Огромната част от живота ѝ беше отдадена на Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките – като проучвател, кандидат на науките, старши научен сътрудник/доцент, като заместник-директор и и.д. директор. Десетки години тя отстоява позициите на института в БАН и в българската наука. С познание, артистичност, с изключителна любов сложи свой отпечатък на няколко постоянни експозиции и десетки временни изложби в Националния археологически музей. Натрупаната мъдрост и знание, принципната и активна обществена позиция я правеха признат авторитет не само в професионалните среди на археолози и историци. За българското общество и редица институции тя бе експерт, чиято дума бе уважавана и се чуваше. Макар и крехка жена, тя притежаваше силите и волята да се бори и отстоява каузи, особено когато става въпрос за богатото културно-историческо наследство на нашата земя. Надарена с проницателност и остър ум, Маргарита умееше с лекота да поставя и решава научни проблеми. Непримирима към посредствеността и невежеството, тя ревностно отстояваше достойнството на професията и категорично заставаше зад всяка почтена кауза.
Тя беше прекрасен учител, който щедро споделя широките си познания и натрупания професионален опит. Студентите ѝ от Софийския университет, Великотърновския университет, Нов български университет, отдавна навлезли в дебрите на науката или развиващи се в други сфери, помнят живото ѝ и завладяващо присъствие в лекционните зали.
Маргарита Ваклинова остави ярка диря в българската медиевистика с основополагащи трудове в областта на византийското и българското изкуство, градоустройството и архитектурата. Повече от 50 години от своя научен път тя посвети на археологията във Велики Преслав, а изследователските й усилия доведоха до разкриването на емблематични за българската средновековна култура паметници.
Години наред тя бе живата история и туптящото сърце на българската археология.
Маргарита Ваклинова бе широко скроен човек, готов да подаде ръка, да изрази съпричастност и да помогне във всяка една ситуация, независимо какво ѝ коства това. Бе щедра и подкрепяща и никога не си позволяваше житейските несгоди и трудностите, които я съпътстваха по нелекия ѝ път, да изтрият усмивката от лицето ѝ. Беше от онези диалогични личности, които успяват да обединят хората, предавайки им собствения си ентусиазъм и оптимизъм. До последните си дни тя съхрани изследователския си дух, съпричастност към академичната общност и всеотдайност към науката. През живота си, невинаги ласкав, понякога отправящ ѝ жестоки удари, тя успяваше да върви уверено, смело, умееше да запее с школувания си глас и в най-тежката ситуация, и от любимите си песни да поеме устойчивост и сили.
За този свят те ѝ стигнаха до днес, когато премина отвъд.
Да бъде светъл пътят ѝ и да пребивава в мир душата ѝ! Поклон!
От колегите и приятелите в Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките
Опелото ще се състои на 08.04.2023 г. от 14:00 часа в църквата „Св. София“