/Поглед.инфо/ В България, чийто народ не издържа русофобската политика на премиера Петков, се формира ново правителство. Водеща роля в него трябва да имат социалистите от БСП, които получиха мандат от президента за създаване на коалиция. БСП се смята за русофилска партия и вече обеща да промени политиката си спрямо Руската федерация. Какво означава това за самата Русия?

За последно най-проруският народ в ЕС имаше повече или по-малко проруско правителство през 2005-2009 г., когато лидерът на Българската социалистическа партия (БСП) Сергей Станишев заемаше премиерския пост. Рускоезичният син на майка рускиня, завършил историческия факултет на Московския държавен университет, гражданин на СССР, а по-късно и на Руската федерация (до 1995 г.), той все още остава в политическия кръг на Европейския съюз, председателстващ единната социалистическа партия на ЕС, чиито „клетки” са националните партии на страните членки.

Ако за момент забравим, че това е доста условна конструкция, а не пълноценен вертикал на властта, се оказва, че Станишев стои дори по-високо в партийната йерархия от например германския канцлер Олаф Шолц, чиято ГСДП е една от такива „клетки“. Това говори нещо за професионалните и морални качества на бившия премиер. Ако бяха по-тънки, евросоциалистите нямаше да търпят за председател русофил от България, която не е толкова благонадеждна поради високата корупция и имиджа на „болното дете на Европейския съюз“.

Не на последно място, този образ се формира благодарение на наследника на Станишев, лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който ръководи правителството повече от десетилетие. Деспот, русофоб, мафиот - с каквито думи го определят сега в родината му. Коалицията от пъстри сили, която управлява държавата през последните шест месеца, се обедини на принципа на омразата към Борисов (напълно заслужена), иначе едва ли щеше да намери общ език.

Затова не просъществува дълго, а една от причините за преждевременната ѝ смърт е прекалената русофобия на премиера Кирил Петков, бивш гражданин на Канада. Именно излишна: Борисов също е русофоб, но някак си го толерираха и сякаш технократът Петков, оглавил изпълнителната власт в тази (повтаряме ) най-проруска страна в ЕС, започна да следва външна политика в духа на Полша и балтийските държави - с пълна лоялност към САЩ и волни изпълнения по темата как да подразни Русия.

Както когато Бухалът от “Мечо Пух” казва: "Не прецених консумацията на графит." И българите в истинския смисъл на думата се разбунтуваха. За краткия си премиерски период Петков дори успя да си го отнесе от народа.

Това е нещо, което трябва да се подчертае и запомни: сега в България смяната на властта става под натиск отдолу, а своеобразният бунт в държавата от НАТО е продиктуван от искрения русофилски порив на простия народ.

Друго нещо е, че този импулс беше подкрепен от обичайното дребнобуржоазно недоволство от инфлацията и растящите цени на енергията. Напълно предвидимо в контекста на икономическата война с Руската федерация, от която националната икономика на България все още е силно зависима, било то заради руския газ или туристи.

На този фон коалицията се разпадна, а Народното събрание за първи път в съвременната история гласува вот на недоверие на министър-председателя. Тръгвайки си, той шумно затръшна вратата: изгони 70 руски дипломати от страната, което замрази работата на двете най-важни консулства - във Варна и Русе. В отговор руският посланик Елеонора Митрофанова постави ултиматум: или правителството ще се вразуми, или прекъсване на отношенията. Правителството не се вразуми, разривът изглеждаше неизбежен.

Но сега този процес сякаш е на пауза - Москва чака. Има известен шанс в българския парламент да се появи нова коалиция - под ръководството на социалистите. По-важното е, че коалицията ще води коренно различна политика спрямо Русия, което социалистите вече гарантираха.

„Програмата, която изготвихме, гласи, че всички сме единни в необходимостта да се положат дипломатически усилия за нормализиране на отношенията с Русия, за да се избегне прекъсване на отношенията и закриване на посолството. Така този въпрос на практика е решен в рамките на програмата и не е предмет на допълнителни преговори”, каза лидерът на БСП и вицепремиер на кабинета в оставка Корнелия Нинова.

Тя подчерта, че тази програма вече е съгласувана с поне двама възможни партньори: блокът „Продължаваме промяната” (лидер Петков) и „Демократична България” (лидер Христо Иванов, някогашен ръководител на Министерството на правосъдието в правителството на Борисов, по-късно дал начало на продължилите месеци протести срещу бившия шеф).

В случай, че пасиансът не се нареди и коалицията не бъде създадена, картите ще бъдат разбъркани отново - в страната ще се проведат предсрочни избори, вече четвърти за две години. Едва ли социалистите ще успеят да ги спечелят (след изборите, загубени при Станишев, партията е в криза), но могат да подобрят предишния си резултат и да опитат късмета си отново. Затова сега Нинова едновременно решава две взаимноизключващи се задачи: събиране на коалиция и започване на предизборна кампания. А основата на нейното послание е, че основните успехи на кабинета на Петков са постигнати от социалистите - "социалната опора в правителството".

Между другото, успехи наистина има - България неочаквано за мнозина стана лидер по индустриално производство сред страните от ЕС. Борисов (който също се надява да се върне на власт след нови избори) се опитва да обезцени това, като казва, че тайната на успеха е във военните поръчки. Нинова отсече: въпросът е преди всичко, че новото правителство спря кражбите и рекета на старото - това на Борисов. „Както и да манипулирате, колкото и омраза да бълвате, фактите са си факти: за първи път България е на първо място в Европа с нещо добро“, каза в частност лидерът на БСП.

Проблемът е, че голяма част от българите все още не са усетили ефекта от този рекорд - цените не са паднали, доходите не са нараснали. За да се случи това, е необходимо да се преодолее енергийната криза – най-малкото да се съгласят да плащат руския газ в рубли, срещу което Петков протестира. Колкото по-евтино е синьото гориво, толкова по-конкурентоспособна е българската индустрия. Ето защо Нинова се нуждае от нормални отношения с Русия. Тоест интересът към Русия е преди всичко меркантилен: от БСП подчертават, че абсолютен приоритет на новия кабинет са въпросите за социална защита на населението.

Тази партия води началото си от XIX век. Тя е дори по-стара от ленинската РСДРП, а един от нейните видни членове, Кръстьо Раковски, се възприема по-скоро за съветски партиен лидер, участвал в революцията от 1917 г. и репресиран през 1937 г.

През 1944 г., когато съветските войски влизат в България, българските "червени" идват на власт и обесват няколко хиляди души - тези, по чиято вина страната влиза във войната от грешната страна. Оттогава СССР няма толкова близък, стабилен и предвидим съюзник в Европа като България: нито протести, нито недоволни, нито многовекторност, нито своеволие. Тодор Живков, който е на власт повече от 35 години (повече от Хрушчов, Брежнев, Андропов и Черненко взети заедно), повдига поне два пъти въпроса за влизането на НРБ в състава на Съветския съюз. Друга уникална черта на българските "червени" е , че те се отказват от властта съвсем доброволно - и затова оцеляват до днес, заобикаляйки процеса на забрани и лустрация.

След като Михаил Горбачов отрязва София и другите страни от Социалистическия блок от издръжка поради липса на допълнителни средства, ситуацията става заплашителна. България тогава е относително просперираща държава, само малко по-долу в това отношение от Югославия. Значителна част от тлъстините ѝ обаче се базират на съветските енергийни отстъпки, съветските субсидии (за развитие на селското стопанство например) и съветския пазар, където отиват половината български продукти.

Тогава комунистите в България се ребрандират, изоставят марксизма, въвеждат многопартийна система, прокламират пътя на реформите – и спечелват първите относително свободни избори. Вярно, те отново губят година по-късно - през есента на 1991 г., когато населението напълно усеща всички последици от един системен срив: деветдесетте години в България стават почти толкова "луди” като руските.

Това става между другото и защото Живков изобщо не смята за необходимо да търси други канали за износ на продукцията и по някакъв начин да намали икономическата зависимост от СССР. Той прави точно обратното. Неговите биографи смятат, че проектите за обединение на България със Съветския съюз от самото начало са били възприемани от лидера на комунистическата партия като неосъществими, включително и по географски причини. Тяхната истинска задача беше да се представят на Москва допълнителни „знаци на приятелство“.

Структурните наследници на българските комунисти – българските социалисти – демонстрират същия тип егоистичен интерес към Русия. В него, разбира се, има идеологически компонент – там се цени общата за нас борба с фашистите, но той е много по-слаб от този при редица монархически и националистически сили като движение “Възраждане” с неговия акцент върху такива понятия като “Шипка”, “Православие”, „Славянство” и други.

Но въобще не става дума за „връщане на всичко“: връщане към времето на газовите отстъпки и субсидиите е невъзможно (поне докато София е член на ЕС и НАТО). Това го разбират всички, включително и Нинова. Става дума за основното желание на Русия към всички страни, които искат да бъдат „приятели“ с нея - да спазват собствените си национални интереси. Не интересите на Русия, а именно своите - без да се налага сами да се прострелват в краката по искане на Вашингтон или Брюксел.

Това е основата, а останалото ще последва - и възстановяване на отношенията, и нов стимул за растеж на индустрията. И няма значение дали ще се нарича меркантилизъм или здрав разум.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com