Дъждовният дебит и сезонните вариации
Огромните цифри за дебита на водопада често подхранват скептицизма относно неговия произход. Важно е обаче да се отбележи, че цитираните в литературата стойности от неколкостотин тона в секунда се отнасят за пиковите периоди на дъждовния сезон (от май до ноември). По време на сухия период (от декември до април) дебитът намалява драматично, като понякога водопадът се свива до тясна струя, която се разпада напълно във въздуха от силните ветрове. Това пряко потвърждава, че захранването е пряко обвързано с актуалния валежен баланс над самия масив, а не с някакъв неизчерпаем подземен геотермален извор.
Река Чурун, която захранва водопада, всъщност води началото си именно от подземната и повърхностната отводнителна система в северната част на платото. Преди да достигне ръба на скалата, реката протича през тесен, почти невидим от въздуха каньон, врязан дълбоко в пясъчника. Това създава илюзията, че водата извира директно от нищото на самия ръб. В действителност водосборният басейн на повърхността на Ауян-Тепуи е напълно достатъчен да осигури наблюдавания дебит, когато се вземе предвид пълната площ на масива и липсата на загуби чрез инфилтрация в по-дълбоки земни слоеве, тъй като основата на пясъчника лежи върху непроницаеми кристалинни скали.
Архивни пропуски и методически трудности
Научното картографиране на Ауян-Тепуи остава незавършено поради екстремния терен, плътната растителност в ниските части и постоянната облачност, която пречи на спътниковото заснемане с висока разделителна способност. Първата организирана експедиция, предвождана от американския авантюрист Джими Ейнджъл през 30-те години на миналия век, и последвалите проучвания на американския природоизпитател Рут Робъртсън през 1949 г., стъпват на изключително сурови теренни измервания. Дори съвременните лазерни и радарни алтиметри показват отклонения поради вертикалните скални стени и плътната водна мъгла в основата.
Хидрологичният модел на Анхел съдържа детайли, които все още се уточняват от теренните изследователи. Скорошни експедиции, проучващи пещерните системи на платото (като пещерата Мучуким) установиха, че подземните кухини в кварцита могат да задържат милиони кубически метри вода за сравнително дълги периоди. Този вътрешен дренаж забавя оттичането и осигурява сравнително riddling поток дори през седмици с по-малко валежи.
В крайна сметка физиката и хидродинамиката на Анхел не изискват нарушаване на природните закони. Водопадът е просто брутално ефективна естествена фуния: гигантска скална маса събира колосално количество тропически дъжд, фрактурираната скала го канализира под земята, а гравитацията върши останалото през близо хилядометровия срив към основата на каньона.
