Физика на преноса: Маса, дълбочина и инерция
Океанът е суров счетоводител. При дълбочина от около 4000 метра водната вълна, генерирана от вертикално изместване на тектонична плоча, се движи със скорост от порядъка на 700 до 800 километра в час. За разлика от обикновените вълни, предизвикани от вятъра, тук не се движи просто повърхността, а целият воден стълб от дъното до повърхността. В открити води височината на това движение рядко надвишава един метър. Ето защо екипажите на корабите над Сундската падина или Пасифическия пръстен дори не забелязват преминаващата под тях енергия.
Проблемът започва, когато тази водна стена навлезе в плитки води. Тогава влиза в сила физическият закон за запазване на енергията. Трението с дъното рязко намалява скоростта до около 80-100 километра в час, но натрупаната кинетична маса няма къде да отиде, освен нагоре. Дължината на вълната се съкращава, а височината ѝ нараства критично.
Сундският сблъсък от 2004 година: Когато архивите мълчат
На 26 декември 2004 година, в 00:58 UTC, изместването на Индо-Австралийската плоча под Бирманската плоча край бреговете на Северна Суматра с магнитуд 9.1–9.3 отбеляза една от най-тежките катастрофи в съвременната инструментална история. Данните сочат за разрив на океанското дъно с дължина близо 1300 километра. Водата беше тласната с вертикално изместване от няколко метра.
Последиците не бяха просто резултат от силата на природата, а от тоталната липса на инсталирана сензорна мрежа в Индийския океан по онова време. Докато Тихоокеанската система за предупреждение (PTWC) в Хаваи регистрира събитието незабавно, липсата на комуникационни протоколи между държавите в региона попречи на информацията да стигне до хората на терен. Резултатът според официалните архиви на ООН е над 227 000 загинали, макар че поради липсата на регистри в много от крайбрежните рибарски селища, реалната цифра остава потънала в архивното гробище.
Много се говори за естествените предвестници на катастрофата. Абсолютно вярно е, че при определени хидродинамични условия първата фаза на вълната, достигаща брега, е падина, а не гребен. Това създава ефекта на бързо отдръпване на водата стотици метри навътре. Любопитството на хората, излезли на разкритата пясъчна ивица да събират риба, се превръща в капан. Океанографските доклади показват, че времето между отдръпването на водата и удара на първия гребен варира между 5 и 20 минути.
Противно на градските легенди за животни, улавящи "тайни вибрации", обяснението тук е чисто механично. Повечето бозайници притежават чувствителност към инфразвуковите честоти (под 20 Hz), генерирани от разместването на земните скали, които се разпространяват в земната кора значително по-бързо от водната маса. Животните просто реагират на физически дразнител, който човешкото ухо игнорира.
