Технологичната цена на кацането в Лхаса
И все пак Тибет не е напълно изолиран. Летището Гонгар в Лхаса, разположено в долината на река Ярлунг Цангпо на 3569 метра надморска височина, служи като основен транспортен възел за региона. Но неговото съществуване е по-скоро изключение, подкрепено от строго специфични инженерни решения, отколкото доказателство за лекотата на полетите.
При тази височина плътността на въздуха е с близо 35% по-ниска спрямо морското равнище. Това променя драстично аеродинамиката:
- Подемната сила на крилото намалява, което налага по-висока истинска въздушна скорост (TAS) при излитане и кацане.
- Двигателите получават по-малко кислород, което намалява тяхната максимална тяга и увеличава дистанцията за разбег.
- Спирачната система и гумите се натоварват с пъти повече поради високата кинетична енергия при опиране на пистата.
Поради тези причини пистата в Лхаса е с дължина над 4000 метра – изискване, за да може търговски самолет да спре или да излети безопасно с ограничен payload (полезен товар). Всички полети дотам се изпълняват от специално модифицирани машини с подсилени кислородни системи в кабината и екипажи, преминали специализиран тренажорен курс за процедури за пропуснато прихождане (go-around) в тесни планински долини.
Икономиката на авиокомпаниите прави останалото. Докато прелитането пряко през Тибет теоретично спестява няколко десетки минути по определени линии, разходите за специално оборудване, застрахователните премии за риск и горивото, необходимо за поддържане на извънредни височинни резерви, превръщат заобиколните маршрути над Мианмар, Индия или Казахстан в единствения логичен избор.
В крайна сметка физическите граници на атмосферното налягане и геологията на континента продължават да очертават тази празна зона на световната карта.
