Конкуренция, фалит и разрушаване на инфраструктурата
Докато Тесла преустройва генераторите на Лонг Айлънд, Гулиелмо Маркони прави ключова стратегическа крачка. Използвайки значително по-евтини и опростени антенни системи, подкрепени от теориите на Оливър Хевисайд за йоносферното отражение, Маркони изпраща първия сигнал през Атлантика през декември 1901 година. Инвеститорите на Wall Street виждат, че търговският резултат е постигнат с малка част от разходите, необходими за гигантската кула в Шорхам.
Интелектуалната мъгла около проекта се сгъстява след 1905 година. Морган окончателно отказва допълнително финансиране, а опитите на Тесла да заложи имота, за да покрие дълговете си към хотели и доставчици на оборудване, се провалят. Лабораторията е изоставена, а пазачите на обекта спират да получават заплати.
През 1915 година, в разгара на Първата световна война, имотът е прехвърлен на собственика на хотел "Уолдорф-Астория" Джордж Болд за покриване на натрупани наеми в размер на 20 000 долара. Две години по-късно, през септември 1917 година, компанията Smiley Steel Corporation започва демонтаж на съоръжението. За да срути масивната дървена структура, е използван динамитен заряд, а стоманеният купол и медните намотки са нарязани и продадени като скрап за военната промишленост. Твърденията в тогавашната преса, че кулата е унищожена от правителството заради опасения, че се използва от германски шпиони, се оборват от архивите на съдебните изпълнители, изпълняващи процедура по ликвидация на активи.
Детайлният анализ на останалите записки на изобретателя показва, че основната пречка пред Уордънклиф не е била абстрактна забрана, а сблъсъкът между нестабилния финансов модел и физическите закони, управляващи електромагнетизма. Повече за фундаменталните опити с високочестотни токове може да се научи в материала ни за лабораторията в Колорадо Спрингс.
Днес на терена в Шорхам са останали единствено тухлената сграда на генераторната станция, проектирана от Станфорд Уайт, и засипаният основание на шахтата. Данните от съвременните георадарни изследвания, проведени на мястото през последните десетилетия, потвърждават наличието на подземни тунели, но категорично отхвърлят легендите за скрити подземни подстанции с функционираща апаратура.
