Авто-мото

Още 173 камери по пътищата у нас

/Поглед.инфо/ Нови 173 камери ще засичат нарушители с превишена скорост по българските пътища. Това реши Министерският съвет преди десетина дни.

13494 прочитания
Още 173 камери по пътищата у нас
Източник: wikipedia.org

Столичният булевард "Иван Гешов" е един от участъците, в които ограничението на скоростта е 50 километра, но с просто око се вижда, че то масово не се спазва. Това една от причините от Пътна полиция да включат този адрес в списъка със 173 места в цялата страна, където ще бъдат поставени стационарни камери, съобщи бТВ. Те ще подават нарушенията в единен център, а оттам ще се изпращат фишовете с глоби.

"Превишената скорост е причина за близо половината от загиналите по пътищата. Камерите са се доказали - там, където снимат, дисциплинират нашия водач", смята началникът на сектор Пътен контрол в КАТ Валери Митов.

„Правилата за движение по пътищата са за спазване - спазвайки ги, той няма да създава предпоставки за ПТП, няма да има жертви по пътищата - за съжаление не само у нас, а и в цяла Европа са стигнали до извода, че решението с тези технически средства има своя положителен ефект", казва Митов.

В София ще има нови 15 камери, а в Бургас - 9, 6 от които на подбалканския път. В Благоевград ще се инсталират цели 22 уреда - по пътя за Банско и 5 на път Е-79. Пътищата в Кърджали ще следят 14 камери. Преди те да заработят обаче трябва да се проведат няколко обществени поръчки.

Идеята е стационарните камери да предават информацията по мобилен интернет към единен център за обработка на нарушенията за скорост в София - там ще се съставят електронните фишове. Постъпленията от глобите с такива фишове се връщат в създадения миналата година Фонд за безопасност на движението.
По неофициална информация само през първия месец от работата във фонда са постъпили над 700 000 лева. Това позволява да се финансират скъпите стационарни камери, които струват 50 000 лева бройката. Поставянето на всичките 173 камери ще трае година и половина.

Ще бъдат купени и стотина преносими уреда на тирноги. Катаджиите ще ги местят по участъци като Бургас-Царево и София-Кулата.

Още от Интересно

Google и HHMI сглобиха първия пълен конектом: От дигиталната муха до невронното робство
Интересно

Google и HHMI сглобиха първия пълен конектом: От дигиталната муха до невронното робство

/Поглед.инфо/ Експериментите по пълно дигитално картографиране и компютърно симулиране на централната нервна система на Drosophila melanogaster, провеждани от частни лаборатории като EON Systems и публично финансирани консорциуми с участието на Google и Медицинския институт „Хауърд Хюз“, вече излязоха от обхвата на фундаменталната невробиология. Превръщането на дигиталния конектом със 166 000 неврона и над 125 милиона синапса в обект на развлекателно програмиране – от управление на симулатори до автоматизирана борсова търговия – е само повърхностен параван. Под него се крие тестова среда за нови протоколи за автономно оръжийно насочване, кибернетичен контрол и био-дигитално профилиране, за които в международното право липсва каквато и да е регулаторна рамка.

18.09.2026 06:59
85 метра под Анатолия: Архитектурният прагматизъм, който науката продължава да подценява
Интересно

85 метра под Анатолия: Архитектурният прагматизъм, който науката продължава да подценява

/Поглед.инфо/ Анатолийското плато не прощава на онези, които разчитат на наивни теории. Когато премахнете романтичния прах от псевдонаучните публикации и погледнете директно в скалата, пред вас не изниква загадъчна извънземна цивилизация, а суровата сметка на оцеляването. Деринкую и Каймаклъ са продукт на инженерно принуждение, родено от геологическия късмет на мекия вулканичен туф и постоянния натиск на преминаващите армии. Това не са градове за вечно живеене, а подземни капсули с ограничен ресурс, проектирани да спечелят време, докато жегата или конницата на врага отмине.

17.09.2026 23:01
Пристанището, което захранваше фараоните: Истинската история зад легендата за Библос
Интересно

Пристанището, което захранваше фараоните: Истинската история зад легендата за Библос

/Поглед.инфо/ Твърдението, че дадено селище е „най-старият град в света“, обикновено служи за привличане на туристи, но зад подобни етикети стоят съвсем сурови геоложки и икономически реалности. В случая с днешния Джубайл – познат в историята под гръцкото име Библос – липсват романтичните мистерии. Налице са скалист нос, естествен водоизточник и непосредствена близост до ливанските планински масиви, богати на боров и кедров материал. Настоящият аналитичен преглед проследява трансформациите на това крайбрежно селище от ранния неолит до средновековните крепостни стени, опирайки се на стратиграфски данни, археологически констатации и запазени писмени източници.

17.09.2026 22:45
Територии извън мрежата: Където логистиката се чупи, а човешкият фактор струва скъпо
Интересно

Територии извън мрежата: Където логистиката се чупи, а човешкият фактор струва скъпо

/Поглед.инфо/ Съвременната цивилизация страда от илюзията, че е ликвидирала географския фактор чрез централно отопление, оптични кабели и регулярни доставки. Теренните реалности и суровата логистика обаче бързо нулират тази градска самодоволност. От мразовитите ширини на Северния полярен кръг до базалтовите скали в Южния Атлантик съществуват анклави, където оцеляването не е философски избор, а денонощна калкулация на гориво, тонаж и метеорологични прозорци. В тези точки инфраструктурата е крехка, а природата не преговаря.

17.09.2026 22:30
Защо експлозия на 6500 светлинни години не можа да освети средновековна Европа
Интересно

Защо експлозия на 6500 светлинни години не можа да освети средновековна Европа

/Поглед.инфо/ На 4 юли 1054 г. небесната механика поднася на планетата рядък шанс за наблюдение — колосална термоядрена експлозия в съзвездието Бик. Днес познаваме този остатък под каталожното обозначение M1 или Ракообразната мъглявина. В продължение на десетилетия около това събитие се натрупват астрономически, исторически и псевдонаучни хипотези. Разглеждането на документалните източници от династията Сун, физиката на неутронните звезди и атмосферните ефекти показва каква е била реалността и къде свършват фактите.

17.09.2026 22:15
Геоложката цена на един изчезнал гигант
Интересно

Геоложката цена на един изчезнал гигант

/Поглед.инфо/ Палеонтологичната фиксация върху едрите фосили често ражда повърхностни митове, но реалността в пещерните отлагания на Южен Китай е далеч по-прозаична и сурова. Новооткритите зъбни останки от Gigantopithecus blacki в карстовите комплекси на провинция Гуанси за пореден път поставят под въпрос изчистените учебникарски модели за адаптация. Натрупването на фосилен материал от преходния период между ранния и средния плейстоцен разкрива фаунистичен комплекс, в който гигантските примати са делили свиващи се хранителни ресурси с прародители на днешните панди, стегодони и азиатски слонове. Вместо драматична катастрофа, данните сочат бавен, логистичен капан, обусловен от биомаса, метаболизъм и климатична трансформативна систематика, която системно пренебрегва нуждите на свръхтежките организми.

17.09.2026 22:05
Защо 8-килограмовата гъска е по-ефективна от кучетата и видеокамерите
Интересно

Защо 8-килограмовата гъска е по-ефективна от кучетата и видеокамерите

/Поглед.инфо/ Всички онези, които пазят смътни спомени от селските си ваканции, вероятно носят физически или поне психо-емоционални белези от сблъсъците с домашната птица. Само че онова, което градският човек възприема като ирационална лошотия или глупава агресия, всъщност е прецизно калибриран вековен селекционен механизъм. Докато опитомяването на Canis lupus е вървяло по линия на изчистване на хищническите импулси и повишаване на социалната подчиненост спрямо човека, при водоплаващите птици прагматизмът на стопаните е поел в коренно различна посока. Човечеството умишлено е консервирало и умножило соматичния и нервен агресивен потенциал на Anser anser, създавайки нискобюджетна, самовъзпроизвеждаща се и практически неподкупна система за сигурност.

17.09.2026 21:50
Японски изследователи откриха бактериален механизъм, който използва водното течение за колонизация
Интересно

Японски изследователи откриха бактериален механизъм, който използва водното течение за колонизация

/Поглед.инфо/ Лабораторните анализи на екип от Токийския столичен университет разкриват неизвестен досега механизъм за разпространение на патогенни бактерии, отговорни за тежки токсикоинфекции. Наблюденията върху щама O91 показват, че вместо стандартното пълно отделяне на дъщерните клетки, микроорганизмите изграждат механично устойчиви верижни структури. Под въздействието на флуидни потоци тези нишки не се отмиват, а контролирано се фрагментират, превръщайки хидравличния натиск в транспортно средство за колонизация на нови повърхности. Откриването на генетичното семейство Cla адхезини обяснява как патогени без класически инфекциозни локуси успяват да преодолеят естествените защитни бариери на гостоприемника.

17.09.2026 21:40