Сезонна логистика и микроклиматичен оазис
Най-интересната част от пъзела обаче идва от стриите и микроизносването по зъбния емайл на животинските останки. Анализът на зъбите показва смущаваща закономерност: заการколението на дивеча се е случвало предимно в края на сухия сезон. Това не е било случайно. В края на лятото водоизточниците намаляват, а поведението на едрите бозайници става напълно предвидимо — те са принудени да слизат към едни и същи речни долини и извори. Ловците не са скитали безбордно из терена. Те са познавали територията, изчквали са подходящия прозорец от време и са се връщали в едни и същи точки година след година.
Изотопният анализ на въглерода и кислорода от 58 зъбни проби потвърждава, че тези животни са пасли в продуктивна средиземноморска мозайка от среди — съчетание от гъсти гори и открити храстови пространства, поддържани от стабилен воден поток. Докато сушата периодично е превръщала съседните южни райони на Леванта в нестопански прашни пространства, ливанският крайбрежен пояс е действал като гигантски климатичен буфер. Хребетите на Ливанските планини са спирали влагата, осигурявайки стабилен биоденситет дори по време на глобалните ледникови максимуми.
В крайна сметка остава един неудобен въпрос: кои точно са били тези ловци? Физически човешки останки в тези три обекта практически липсват или са крайно фрагментарни. Дали става дума за ранни представители на Homo sapiens, за неандерталци или за техни общи прародители, засега е невъзможно да се кове със сигурност. Анатомичният статус обаче няма чак такова значение пред лицето на материала. Намерените кости и кремъци в Ливан за пореден път показват, че поведенческата сложност, сезонното планиране и дълбокото познаване на местната екосистема са съществували стотици хиляди години преди написването на официалната човешка история.
