Анатомични лимити и хронологичен финал
От гледна точка на биомеханиката, поддържането на 500-килограмова структура изисква огромно количество захар и хидрати за дневна поддръжка. При промяна в наличната вегетация, бремето на придвижването между разпокъсаните горски петна изчерпва наличната енергия много по-бързо, отколкото при по-дребните и подвижни примати. Спектрометричното датиране и мулти-изотопните анализи стесняват прозореца на неговото окончателно изчезване между 295 000 и 215 000 години преди настоящето.
Това съвпада с драматичния срив на растителната биомаса в региона. По същото време прародителите на днешните панди оцеляват поради ниската си консумация и способността да смилателно обработват влакнести и бедни на калории ресурси. Историята на тези открития показва как прекомерната специализация превръща видовете във фосилни експонати. Научните данни не оставят място за мистификации — сухопътната мегафауна пада под натиска на собствените си енергийни нужди и строгата геоложка реалност на застудяването.