Архивното гробище на Западната долина и инженерията на WV22
Когато френските инженери Едуар дьо Дювизие и Проспер Жолоа картографират за първи път входа на WV22 през 1999 г. по време на Наполеоновата експедиция, те заварват обект, който вече е бил лишен от икономическата си същина. Златото, алабастърът и фината мебел, съпътстващи владетел от мащаба на Аменхотеп Велики (1390–1350 г. пр.н.е.), са изчезнали още в древността. Това, което остава за съвременната наука, е чиста геометрия и геология.
Обектът се спуска на 14 метра вертикална дълбочина чрез 36-метров наклонен коридор, изсечен директно в мергелния варовик на фиванския масив. Проблемът с този тип скална структура е нейната хигроскопичност и склонност към структурни срутвания под влияние на резките температурни амплитуди на Луксор, засилващи се от присъствието на човешки поток. Триетапният проект, реализиран от японски изследователски екип от Института за египтология към Университета Васеда в Токио под ръководството на професор Джиро Кондо, не беше просто козметично почистване на сажди. Изследванията, започнали интензивно в началото на века, се сблъскаха с тежката задача да стабилизират таваните на главната гробна камера и двете прилежащи зали, предназначени за съпругите на фараона – Великата царска съпруга Тийе и принцеса Ситамун.
Японските инженери трябваше да се справят с деструкцията, причинена от наводненията през вековете (т.нар. „вади“ ефекти), които са вкарали тонове кал и чакъл в ниските нива на гробницата. Химическото укрепване на пигментите, използвани за сцените от Книгата на мъртвите, изискваше микроклиматичен контрол, какъвто суровият пустинен въздух в Западната долина рядко позволява. Това обяснява защо реставрацията отне две десетилетия – време, през което съседни, по-сухи обекти бяха отваряни и затваряни многократно за масов туризъм.
Изчезналият кварцит и логистичният парадокс на обект KV35
Сегашните посетители на WV22 ще заварят там единствено масивната външна рамка на саркофага с неговия тежък капак. Самото тяло на Аменхотеп III обаче отдавна е напуснало този подземен комплекс по силата на чисто прагматични държавни решения от края на Новото царство.
Когато в края на 20-та династия централната власт в Тива отслабва, а икономическата криза води до системно разграбване на царските некрополи, тогавашните жреци предприемат мащабна логистична операция по преместване на царските мумии в т.нар. „тайници“, за да ги спасят от физическо унищожение и оскверняване заради ценните метали в бинтовете. По документи и археологически трасета е установено, че мумията на Аменхотеп III е била извадена от WV22 и пренесена през платото до източния сектор на Долината на царете, където е запечатана в гробницата на неговия прадядо Аменхотеп II (обект KV35).
Тази маневра е спасила останките. Когато през 1898 г. френският археолог Виктор Лоре отваря KV35, той открива не само собственика на гробницата, но и странична камера с цяла поредица от царски мумии, включително тази на Аменхотеп III. Документираното физическо състояние на тялото при откриването му показва сериозни деструкции – резултат от грубото боравене на античните мародери преди намесата на жреците. Главата е била отделена от торса, а краката – счупени. Всичко това опровергава мита за „вечния покой“ и пренася дебата в сферата на кризисния мениджмънт на късните Рамзесови администрации. Днес тези останки вече не са част от Луксорския ландшафт; те бяха преместени в Националния музей на египетската цивилизация в Кайро по време на мащабната държавна процесия преди няколко години.
Икономическият натиск на Големия египетски музей
Пускането на WV22 точно в началото на октомври 2025 г. не е научно решение, а чисто логистично и пазарно обвързване с откриването на Големия египетски музей (GEM) в Гиза на 1 ноември. Египетската държава има спешна нужда от разширяване на капацитета на приемащите обекти в Горен Египет, за да абсорбира очаквания вълнообразен скок на туристическия поток, който новият мегамузей край пирамидите ще генерира.
Западната долина традиционно оставаше извън основните маршрути поради по-трудния достъп и по-слабата инфраструктура в сравнение с Източната долина, където са гробниците на Тутанкамон (KV62) и Сети I (KV17). Отварянето на обект от ранга на WV22 има за цел да децентрализира трафика и да намали физическото износване на по-популярните гробници. Числата на Phys.org показват висок интерес към реставрираните стенописи, но критичният анализ на терена сочи, че поддържането на постоянна влажност при засилен човешки поток в толкова дълбок тунел ще бъде следващото голямо предизвикателство за консерваторите. Радиовъглеродните анализи и измерванията на микроклимата, правени от японския екип през последната фаза на проекта, показват, че скалата остава нестабилна при резки промени в нивата на въглероден диоксид.
Въпросът за автентичността на изживяването също остава на заден план пред икономическата логика: туристите ще плащат за достъп до гробна камера, чието основно съдържание отдавна е разпръснато между витрините в Кайро и европейските музеи. Това, което се продава в момента в Луксор, е чистата архитектурна черупка на една отишла си империя – укрепена с модерен бетон, осветена с LED системи и подготвена за масова експлоатация.