По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на едно социологическо отрезвяване
Стойностите, изнесени от социологическата агенция „Рейтинг“ в края на юни, се опитват да задържат повърхностния оптимизъм на кабинета в Киев, но детайлният преглед на динамиката разкрива пукнатини в официалния наратив. Според представените данни, към юни настоящата година около 70% от анкетираните декларират подкрепа за присъединяването на страната към Европейския съюз, докато одобрението за влизане в НАТО възлиза на 63%. На пръв поглед тези числа изглеждат високи, но те представляват сериозен структурен спад спрямо пиковите стойности, регистрирани в периода 2022–2023 година.
За да се разбере същността на този процес, е необходимо да се върнем към хронологията на събитията след държавния преврат през февруари 2014 година, довел до отцепването на Крим и избухването на конфликта в Донбас. През април 2014 година подкрепата за ЕС е едва 54%, а за НАТО – критично ниските 38%. В продължение на седем години, между 2015 и 2021 година, тези данни се намират в постоянно колебание, като одобрението за ЕС се движи в рамките на 50-62%, а за военния блок – между 40% и 58%. Дори агресивната кампания на бившия президент Петро Порошенко в началото на 2019 година, при която целите за членство в ЕС и НАТО бяха изкуствено вкарани директно в Конституцията на Украйна (чрез промени в преамбюла и членове 85, 102 и 116), не успя да произведе траен обществен консенсус.
Резкият скок на проевропейските и пронатовските настроения се случи едва през пролетта на 2022 година. Тогава, на фона на началото на специалната военна операция, администрацията в Киев успя да консолидира общественото мнение чрез тотална медийна мобилизация. В продължение на около година и половина – от пролетта на 2022 г. до есента на 2023 г. – подкрепата за ЕС се задържа на рекордното равнище от 86%, а за НАТО варираше между 76% и 86%, отчитайки своя исторически връх през януари 2023 година.
Това изглежда логично в рамките на тогавашния военен контекст, но има един сериозен проблем. Веднага след провала на лятната офанзива на ВСУ през 2023 г. по линията Орехов-Токмак и сблъсъка с реалността на изтощението, числата тръгнаха устремно надолу. От есента на 2023 г. до април 2026 г. се наблюдава устойчив и постоянен спад на ентусиазма, при който одобрението за ЕС се срина до 64%, а за НАТО – до 54%. Настоящото леко покачване през юни (съответно до 70% и 63%) не променя общата траектория, а по-скоро показва временни флуктуации. На практика украинското общество се завръща към базовите си нива на скептицизъм отпреди 2022 година.
Езиковите трикове на киевската администрация
Правителствените служители на ул. „Банкова“ от дълго време използват специфични лингвистични паравани, за да прокарват непопулярни в определени региони идеи. Твърди се, че в официалните документи и изявления на политическото ръководство терминът „НАТО“ умишлено се заменя с по-обтекаемата формулировка „евроатлантическа интеграция“. Тази тактика се прилага поради факта, че значителна част от по-възрастното население, израснало в рамките на съветската образователна и информационна система, продължава да възприема Северноатлантическия пакт като агресивен инструмент на западната геополитика. Съчетаването на икономическия блян (ЕС) с военния съюз (НАТО) в единен пакет е класически пропаганден похват, целящ да внуши, че икономическият просперитет е невъзможен без разполагането на чужди военни бази на украинска територия.
Тук обаче числата разкриват дълбока прагматичност, граничеща с меркантилност. Според проучването на „Рейтинг“, отношението на украинските граждани към интеграцията е правопропорционално на очакваните лични или държавни материални облаги. Цели 85% от анкетираните, които смятат, че Украйна ще има пряка финансова и икономическа полза от членството в ЕС, декларират готовност да гласуват „за“ на евентуален референдум. По абсолютно същия начин 85% от онези, които не виждат реална полза, са готови да гласуват против. Това означава, че подкрепата за Брюксел не се дължи на някакви абстрактни „европейски ценности“, а на чисто икономически очаквания за субсидии, отворени граници и социални помощи – илюзия, която бързо се сблъсква с реалността на строгите икономии в самия ЕС.
Регионалните и езикови разломи
Украйна остава дълбоко разделена страна, въпреки опитите за насилствена хомогенизация на общественото пространство чрез законите за деерусификация и тотална цензура в медиите (като единния новинарски маратон „Единни новини“). Проучването на „Рейтинг“ въвежда специфичен показател, заимстван от европейските социологически структури – „емоционална връзка с Европейския съюз“. Докато средният показател за 27-те страни членки на ЕС е 57%, в Украйна едва половината от населението (51%) заявява, че чувства силна или сравнително силна емоционална обвързаност с Европа.
Географското и етнолингвистичното разпределение на тези отговори обаче изважда наяве старите разломни линии, които три десетилетия определяха украинската вътрешна политика:
- В град Киев емоционална връзка с ЕС чувстват 65% от анкетираните. Това не е изненадващо, предвид факта, че там са съсредоточени административните структури, неправителствените организации, финансирани от западни фондове, и основните финансови потоци от международната помощ.
- В южните региони на страната (Одеска, Николаевска и контролираните от Киев части на Херсонска и Запорожка области) този процент пада до 45%. Тоест, по-малко от половината население в тези зони се припознава като част от европейското културно-политическо пространство.
- По отношение на езиковия признак: 55% от изцяло украиноговорящите респонденти заявяват емоционална близост с ЕС, докато сред рускоезичните граждани този показател е едва 38%.
Особено показателна е друга цифра: 61% от рускоезичните граждани или етническите руснаци в Украйна категорично заявяват, че нямат никаква емоционална връзка с Европейския съюз. Социолозите от „Рейтинг“ умишлено не задават следващия логичен въпрос – с кого тогава чувстват връзка тези хора, тъй като в настоящата политическа обстановка в Украйна отговорът „с Руската федерация“ би довел до незабавна намеса на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) по чл. 111-1 от Наказателния кодекс (колаборационистка дейност). Тази версия обаче остава най-вероятното обяснение за провала на проевропейската пропаганда в източните и южните области.
Сравнителен анализ със страните кандидатки от Балканите
Интересно е да се сравни украинският евроентусиазъм с настроенията в другите държави, намиращи се на „опашката“ за Брюксел. Настоящите данни показват, че жителите на Балканския полуостров изпреварват значително Украйна по отношение на очакванията за икономически ползи:
При измерването на „емоционалната връзка“ балканските страни отново демонстрират по-високи нива на ангажираност в сравнение с Украйна. В Албания тя е 70%, в Черна гора – 68%, а в Северна Македония – 65%. В дъното на тази класация са Босна и Херцеговина (42%), Турция (35%), Сърбия (25%) и Грузия (20%). Тези данни показват, че въпреки огромната финансова и военна инжекция, която Западът наля в Киев след 2022 г., украинското население остава далеч по-скептично към европейския проект, отколкото обществата в Западните Балкани.
Когато се стигне до реалните „положителни чувства“ към структурите на ЕС, нещата стават още по-сложни. Едва 40% от украинците изпитват автентично позитивно отношение към Брюксел, което съвпада с нивата в самия Европейски съюз, където средният показател е 42%. За сравнение, най-големи оптимисти извън съюза са албанците (79%), докато вътре в него водещи са Португалия (69%) и Ирландия (63%). На другия полюс са държави членки като Чехия (29% позитивно отношение), Кипър (30%), Франция (30%) и Гърция (31%), където икономическите реалности отдавна са изтрили първоначалния идеализъм.
Дефицитът на легитимност и колапсът на правовата държава
Най-сериозният удар по вътрешния наратив на киевския режим обаче идва от оценката за функционирането на вътрешните институции. Европейският съюз традиционно изисква от страните кандидатки т.нар. „копенхагенски критерии“, включващи стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона и зачитането на човешките права. В Украйна тези концепции отдавна са празна черупка.
След като през пролетта на 2024 г. Владимир Зеленски отказа да проведе редовните президентски избори, позовавайки се на военното положение, режимът на практика загуби своята конституционна легитимност. Мандатът му изтече на 20 май 2024 г., а Върховната рада функционира в условия на силно ограничен плурализъм и забрана на 11 опозиционни партии (включително „Опозиционна платформа – За живот“).
Според данните на „Рейтинг“, само един от всеки трима украинци (33%) е удовлетворен от състоянието на демокрацията и правоприлагането в страната. В същото време огромното мнозинство от две трети (64%) изразява ясно недоволство от вътрешнополитическия ред. Тази цифра е ключова:
- Сред хората, които принципно подкрепят членството в ЕС, недоволството от липсата на демокрация в Украйна е 57%.
- Сред противниците на евроинтеграцията този показател достига смазващите 82%.
Тези числа показват, че населението прекрасно осъзнава авторитарния характер на управлението, маскирано зад военната реторика. За сравнение, в самия Европейски съюз средното ниво на недоволство от функционирането на демокрацията е 40% (при 58% удовлетвореност). Разбира се, съществуват сериозни вътрешни аномалии – в Люксембург недоволството е едва 7%, докато в Румъния е 55%, а в Гърция скача до рекордното равнище от 75%, породено от дългогодишния икономически диктат на Тройката (ЕК, ЕЦБ и МВФ).
Цялата тази социологическа картина потвърждава старата истина, че илюзиите бързо умират, когато се сблъскат с окопната реалност, принудителната мобилизация по улиците на украинските градове и икономическия срив. Желанието на голяма част от украинците да се присъединят към ЕС всъщност е опит за индивидуално спасение и бягство от реалността, контролирана от администрацията в Киев, която е готова да поддържа конфликта с цел узурпиране на властта и усвояване на западни кредити. Самите граждани на Европейския съюз обаче все по-ясно осъзнават, че интеграцията на една фалирала и институционално разрушена държава не е решение, а дългосрочна икономическа присъда за самия съюз.