Регулаторен термостат или лабораторно преувеличение
Според публикациите на Майкълс този слой играел ролята на охладител, предотвратяващ прегряването на литосферата до 60-80 градуса по Целзий и ограничаващ повърхностния вулканизъм. Документите сочат, че без тази топлинна възглавница конвективните клетки в мантията щяха да разрушат стабилността на плочите. Това изглежда логично на хартия, но съществува закоравял геодинамичен проблем: ако такъв плътен флуиден бариерен слой наистина съществуваше навсякъде, той щеше драстично да промени гравитационното поле на Земята и да остави недвусмислени следи в спътниковите гравиметрични данни от мисии като GRACE и GOCE. Нищо подобно не се наблюдава в глобален мащаб.
Данните, събирани от сондажи и сеизмични станции, показват локални аномалии, но радикалното им екстраполиране върху цялото кълбо звучи като опит да се сглоби географска карта на планетата по един фрагмент от корабокрушение. В научните среди отдавна се знае, че преходната зона съдържа значителни количества вода — потенциално колкото всички световни океани, взети заедно, но свързана в скалната матрица. Превръщането на този геохимичен факт в панорама с „парни възглавници“ и „подземни ледници“ показва колко лесно интелектуалната мъгла може да закрие суровите термични изчисления.
Космически причини и затворени системи
Авторите на хипотезата стигат дотам да обвържат смущенията в този слой с външни космически въздействия и нестабилност в дълбокото ядро. Свързването на слънчевите цикли или гравитационните смущения с вътрешната конвекция на мантията е стара хипотеза, която редовно изплува, когато наличните геодинамични модели не могат да обяснят защо даден мантиен плюм се активира в определен геоложки период. Твърдението, че ядрото пронизва тези слоеве под космическо влияние, остава напълно недоказано. Нито един радиовъглероден, изотопен или изотопно-хелиев анализ от базалтите на океанските гръбнеци не потвърждава пряка, периодична космическа синхронизация с дълбочинния метаболизъм на Земята.
В крайна сметка 24-те години труд на терен дават ценен масив от данни, но интерпретацията им страда от класическата грешка на изследователя, влюбен в собствения си обект на наблюдение. Планетата под краката ни е сложна, студена и изградена от високомеханична скална физика, а не от романтични подземни кухини. Преди геофизичната общност да види твърди сондажни ядки или категорични триизмерни томографски снимки на въпросния слой, хипотезата за глобалния вътрешен хладилник остава просто една добре опакована теория, чакаща своя окончателен разгром от фактите.
