Училищната диаграма с трите спретнати слоя — кора, мантия, ядро — винаги е била удобна педагогическа лъжа. Равното, цветно разрязано кълбо от учебниците служи за успокоение на масовия читател, но всеки, прекарал поне десетилетие над сеизмограми и гравиметрични профили, знае, че реалността отдолу е хаотично, полуразплавено архивно гробище от тектонски плочи и минерални фазови преходи. Когато пред мен попаднаха материалите от 24-годишното изследване на екипа под ръководството на Харолд Майкълс, първичната ми реакция не беше захласване, а методологически скептицизъм. В геологията прекалено елегантните обяснения обикновено са първите, които се срутват при среща с реалния тонаж на скалните маси.
Аритметиката на сеизмичния профил
Работата на екипа се базира на повече от 2500 сеизмични измервания, събирани от континенталните мрежи в Северна Америка, Африка, Евразия и Австралия. Твърди се, че чрез анализ на забавянето и атенюацията на напречните S-вълни на дълбочини между 400 и 660 километра — т. нар. преходна зона на мантията — се регистрира аномален слой с ниска плътност и ниска скорост на разпространение. Обичайно подобна аномалия се интерпретира като наличие на частична топилка или флуиди. Моделът на Майкълс обаче отива много по-далеч, издигайки смелата хипотеза за непрекъснат воден обвивен слой, който преминава от свръхкритична пара в дълбочина до твърди криогенни структури в горните граници.
Тук обаче удряме в първата сериозна пробойна в теорията. При налягания от порядъка на 13 до 15 гигапаскала и температури над 1000 градуса по Целзий свободната вода в течно състояние е физически невъзможна. Тя не може да съществува като подземно езеро или океан в класическия смисъл на думата. Единственият физически възможно сценарий, който лабораторната петрология потвърждава чрез експерименти с диамантени наковални, е задържането на хидроксилни групи (OH) в кристалната решетка на високопресовани минерали като рингвудит и уодслиит. Да се нарича това „воден слой“ или „втори океан“ е семантично предозиране, предназначено по-скоро за привличане на научни грантове, отколкото за прецизно описване на минералната фаза.
