Ледената стена и логиката на континенталния дрейф
Приказките на аборигените от северните територии на Австралия за бели богове, дошли от южния лед, звучат фатално привлекателно за всеки, който търси лесни отговори. Историческата и геоложка реалност обаче е далеч по-сурова. Суперконтинентът Гондвана наистина е обединявал днешна Австралия, Антарктида, Индия и Южна Америка, но разпадането му е приключило преди десетки милиони години — далеч преди на тази планета да се появи каквото и да е същество, способно да изработи каменна брадва, камо ли да преплита легенди.
Твърдението, че предците на аборигените са преминали пеша до Антарктида, се сблъсква с един непреодолим физически фактор: Южният океан. Морското равнище по време на последния ледников максимум (преди около 20 000 години) наистина е било с близо 120 метра по-ниско, което е разкрило сухоземния мост Сунда и е улеснило заселените в Сахул (общата суша на Австралия и Нова Гвинея). Но между Австралия и Антарктида винаги е зеела дълбока, бурни и практически непреодолима океанска падина. Никакви примитивни плавателни съдове не биха оцелели в тези ширини.
Колкото до картографията — карти като тази на Пири Рейс (1513 г.) или Оронций Финей (1531 г.) често се цитират като доказателство за „непокрита с лед Антарктида“. Архивистите и историците отдавна са наясно, че става дума за картографска хипотеза — т.н. Terra Australis Incognita, изчертавана от ренесансовите географи просто за баланс на земната маса спрямо северното полукълбо. Хидрографските измервания и сондажите на ледения щит, извършени от международни екипи като EPICA, доказват, че континентът е затиснат от километричен леден слой от поне 34 милиона години.
Операция "Нова Швабия" и подводният мит на Третия райх
През декември 1938 г. експедицията, предвождана от капитан Алфред Ричер с кораба „Швабенланд“, наистина дебаркира на бряг Принцеса Марта. Нацистка Германия изпраща хидроплани, които хвърлят метални пилони със свастики, за да претендират за територия от около 600 000 кв. км, наречена Нова Швабия (Neuschwabenland).
Целта на тази операция обаче няма нищо общо с търсенето на кухата Земя или входове към друг дименсионален свят. Архивите на тогавашното Министерство на храните и земеделието на Германия разкриват истинската причина: китово масло. Германецът е имал нужда от мазнини за промишлеността и производството на маргарин, за да намали зависимостта си от внос от Норвегия преди планираната война. Всичко останало — тайните подземни бази, флотилията от подводници U-3053 и тунелите към Агарта — е продукт на следвоенната митология, захранвана от автори като Ернст Зюндел.
Историята с навигационните карти на подводниците, които уж описват маршрут под леда, пада при първия сериозен технически анализ. Всяка подводница от тип VII или IX от онова време използва дизелово-електрическо задвижване. Под вода тя се движи на акумулатори с обсег от едва няколко десетки морски мили при минимална скорост. Да се проправи път през хиляди километри подводен леден шелф без кислород за дизеловите двигатели е физически абсурд.
