Археолозите десетилетия наред страдаха от специфично професионално късогледство, причинено от физическите лимити на теренната работа. Когато изследването на един квадратен километър гъста тропическа растителност изисква месеци физически труд, провизии за десетки души, борба с влагата и мачете, методологията естествено ражда изкривени хипотези. Години наред академичният консенсус приемаше, че цивилизацията на маите се е състояла от изолирани, бляскави церемониални центрове като Тикал и Чичен Ица, заобиколени от рядко населени, практически празни селски периферии. Смяташе се, че джунглата просто не може да изхрани или поддържа непрекъсната урбанистична мрежа.
Тази хипотеза обаче започна бързо да се разпада, когато лазерното сканиране навлезе в сектора. Технологията LiDaR (Light Detection and Ranging), която изпраща стотици хиляди лазерни импулси в секунда от летателен апарат и цифрово премахва растителната покривка, показа суровата реалност на терена. Проблемът с лидара никога не е бил физически, а финансов. Вдигането на самолет със специализирано лазерно оборудване струва десетки хиляди долари на час, а институциите за отпускане на грантове са изключително консервативни. Никой не финансира скъпи полети над зони, където предварително не е доказано, че има какво да се открие. Получава се парадоксален омагьосан кръг – липсата на предварителни данни спира финансирането, а липсата на финансиране гарантира, че данните няма да бъдат събрани.
Пробивът на Люк Олд-Томас и колегите му от университета Тулейн не дойде от мащабен археологически грант, а от умен методически прочит на външна информация. През 2013 г. мексикански консорциум за наблюдение на въглеродните емисии проучва горския масив в Кампече с лидар, за да изчисли обема на биомасата. Данните са били налични, но никой в академичните среди не се е сетил да приложи картографските филтри за търсене на изкуствени деформации в релефа.
Когато Олд-Томас и екипът му от Националния институт по антропология и история на Мексико (INAH) и Университета в Хюстън обработват въпросните 50 квадратни мили необработени данни, резултатът се оказва опустошителен за класическите теории. В сканирания сектор са открити точно 6674 древни структури. Не става дума за едва забележими колиби, а за плътна, сложно организирана градска тъкан. Най-голямото откритие е цял неизвестен град, кръстен условно от изследователите, съдържащ пирамидални комплекси, игрища за топка, терасирани ниви за интензивно земеделие и водозадържащи съоръжения, жизненоважни за оцеляването през сухия сезон.
