Самият факт, че този градски масив се намира на броени метри от съвременна пътна артерия и селскостопански площи, активно използвани от местното население, показва колко плитка е била досегашната ни представа за района. Местните жители са обработвали земята върху хилядолетни нивелирани платформи, без никой да осъзнава, че цялата топография е изкуствено променена от човешка ръка.
Това откритие повдига сериозни логистични и демографски въпроси. Наличието на толкова плътна мрежа от сгради изисква огромни количества питейна вода и храна. Релефът в Кампече е варовиков, без постоянни повърхностни реки. Маите са били принудени да изграждат гигантски подземни резервоари (чултуни) и изкуствени езера (агуадас), за да събират дъждовната вода. Ако пространството е било толкова плътно населено, всяка суша е представлявала пряка заплаха за системна фатална криза. Вторият неудобен въпрос е свързан с материалите. Изсичането на горите за строителен варовик и изгарянето му за получаване на мазилка изисква невъобразими количества дървесина, което най-вероятно е довело до пълна екологична катастрофа за региона далеч преди идването на конкистадорите.
Въпреки това трябва да запазим здравословен скептицизъм относно крайните заключения. Твърденията, че тези градове съдържат ключа към изграждането на "устойчиви градове на бъдещето", звучат по-скоро като задължителен филтриран възторг за пред медиите, отколкото като сурова научна реалност. Цивилизация с подобна плътност на населението, зависима изцяло от нестабилни валежи и интензивно монокултурно земеделие, в крайна сметка е колабирала. Разкриването на тези 6674 сгради не е доказателство за древна мъдрост, а просто за това, че древните хора са правили същите грешки с пренаселването и ресурсите, каквито правим и ние днес.
Теренната работа тепърва предстои. Лидарът показва аналоговия контур, но той не може да даде радиовъглеродно датиране, нито да каже дали всички тези сгради са били обитавани едновременно, или представляват пластове от няколко века последователно изоставяне и престрояване. Докато лопатите и четките не влязат в калта на Кампече, данните остават просто цифрова карта на едно огромно архивно гробище.