Анатомия на незабавното вкаменяване
Сравнението между изчезването на плеистоценската мегафауна и това на динозаврите обикновено се прескача в академичните среди с леко ръкомахане. Обяснението е просто: едното се е случило вчера, другото – в невъобразимо далечното минало. Но от логистична и физична гледна точка тук има дълбок проблем. При сибирските мамути, чиито трупове са консервирани във вечната замръзналост на Якутия, процесът е ясен. Имаме бързо замразяване, органична дехидратация и отсъствие на кислород. Якутските ловци през XIX век са хранили кучетата си с размразено мамутско месо от бреговете на река Березовка не защото то е било "вълшебно", а защото физиката на ниските температури работи безпрекословно.
При динозаврите обаче нямаме лед. Имаме скала. За да се запази мека тъкан – мускулни влакна, епидермални люспи и стомашно съдържимо – обичайният процес на гниене трябва да бъде спрян за часове. Не за дни, не за седмици. Стандартният биологичен цикъл изисква мършоядите, анаеробните бактерии, насекомите и атмосферата да разградят такъв труп до оголен скелет в рамките на няколко денонощия.
Ако разгледаме находката от 20 юли 2000 г. в североизточна Монтана – известния брахилофозавър "Леонардо", открит от Нейт Мърфи на 30 км северно от град Малта – виждаме нещо, което противоречи на класическия учебникарски сценарий. Това не е просто скелет. Това е животно, препокрито с над 90% вкаменени отпечатъци от кожа, с ясно отчетливи мускулни снопове в областта на шията и гърба.
Лабораторният анализ на чревното съдържимо на Леонардо разкрива фино смлени листа от магнолия, папрати и иглолистни видове, характерни за влажните субтропици, заедно със следи от вътрешни паразити. За да се запази чревният паразит във вкаменено състояние, гостоприемецът е трябвало да бъде погребан под колосално налягане и изолиран от кислород почти мигновено. Този обект в момента се намира в Детския музей в Индианаполис, но въпросите около неговия химически състав остават отворени.
Технологичният бетон на геологията
През май 2017 г. Кралският музей "Тирел" в Алберта изложи експонат, който окончателно обърка представите за запазеност. Захранващият багер на оператора Шон Фънк в мината "Милениум" – на 30 километра северно от Форт Макмъри – удря нещо значително по-твърдо от битуминозните пясъци. Откритието се оказва Borealopelta markmitchelli, вид нодозавър.
Изваждането на експоната отнема 14 дни денонощна работа на терен, а последвалата микрохирургична подготовка гълта над 7000 часа в продължение на шест години. Резултатът не е просто фосил, а триизмерна скална мумия. Животното не е смачкано от горните слоеве; то е запазило оригиналната си обемна форма, бронираните плочи (кератиновите обвивки върху остеодермите) и дори оригиналните пигменти (феомеланин).
Според официалния доклад на геолозите, животното е било завлечено от древна река навътре в морето, потънало е на дъното и е било покрито с тежка утайка. Твърдата скална коруба около него обаче изглежда запечатана толкова плътно, че процесът напомня за бързовтвърдяващ се индустриален бетон.
Очевидният въпрос, който малцина в научните среди задават гласно, е: къде са били мършоядите? Защо морските организми на дъното не са докоснали този тон и половина органична храна? Липсата на каквито и да е следи от захапвания или разлагане показва, че или биологичният живот в целия воден басейн е бил временно стерилизиран, или запечатването е станало за часове.
