Мускулна маса, скорост и изгубеният транспорт
Подобен е случаят и с едмонтозаврите. Мумията от Американския музей по естествена история, както и тази в музея "Зенкенберг" (открита от Чарлз Щернберг през 1910 г. и анализирана през 1921 г. от професор Краузе), показват отпечатъци от съединителна тъкан и растителни остатъци в коремната кухина – иглички от иглолистни дървета, семена и малки плодове.
При изследването на полярния едмонтозавър от Северна Дакота (изложен през 2008 г. в Heritage Center в Бисмарк), изследователите използваха големи промишлени скенери, за да изчислят реалната мускулна маса. Данните бяха категорични: задните крайници и опашката на тези животни са били с поне 25% по-обемни, отколкото се предполагаше по скелетните реконструкции. Това промени изчисленията за биомеханиката им – оказа се, че този неколкотонен растителнояден гигант е могъл да развива скорост до 45 км/ч.
Но зад тези интересни анатомични подробности се крие една архивна трагедия, която показва колко крехко е познанието ни за тези находки. От съществуващите шест световноизвестни мумии на динозаври, една от най-обещаващите е била напълно унищожена. Става дума за образци, транспортирани през Атлантика по време на Втората световна война, които потъват на дъното на океана след германска торпедна атака срещу търговския кораб, който ги пренася. Архивното гробище на палеонтологията е пълно с подобни загуби, където логистиката на военните Vanguard времена е заличила уникални доказателства.
Физическите пробойни в теорията
Проблемът на съвременната палеонтология не е в липсата на експонати, а в интелектуалната мъгла около тяхната интерпретация. Стандартната геохронология изисква милиони години, за да обясни вкаменяването. Но химията на органичните молекули не чака милиони години. Меките тъкани се разпадат, освен ако минерализиращият флуид не проникне в клетъчната структура преди бактериалния коллапс.
Ако анализираме плътността на скалата, обграждаща мумиите от Алберта и Монтана, ще видим изключително фина, плътна пясъчниково-шистова маса. Това не е речен пясък, утаяван в продължение на векове. Това са следи от турбидитни токове – гигантски подводни кални лавини, които транспортират милиони тонове минерална маса за броени часове, капсулирайки всичко по пътя си.
Крокодилите и някои костенурки оцеляват, но гигантите биват буквално заляти с течен минерален substrat, който по-късно се втвърдява до плътността на съвременен строителен бетон. Дали това се е случило точно преди 66 милиона години, или геохронологичните методи пропускат нещо съществено в калибровката си заради екстремното налягане и химическото замърсяване – въпросът остава открит за всеки, който предпочита строгия анализ пред удобните академични догми.
