Еволюционният смисъл на изключването
Еволюционната биология и неврологията предлагат прагматично обяснение защо пълното съзнание е вредно по време на сън. Мозъкът консумира значителен процент от метаболитната енергия на организма. По време на бодърстване натрупването на метаболитни отпадъци в интерстициалното пространство (като бета-амилоидни протеини) изисква почистване чрез глифматичната система. Този процес е най-ефективен именно когато невроналната firing-активност е синхронизирана в бавни вълни или когато съзнателният контрол е напълно потиснат.
Запитванията от типа „Кой вижда всичко това?“ са класически пример за езикова и когнитивна примка. Мозъкът е сложна децентрализирана система от невронни мрежи, в която няма единен наблюдател или „хомункулус“, седящ в контролна зала. Усещането за единен „Аз“ е конструкт, генериран от асоциативните зони на кората. Когато тези зони се деактивират метаболитно, конструктът просто се разпада. Разглеждането на този физиологичен механизъм през призмата на религиозно-мистични алегории или притчи е исторически анахронизъм, който опитва да даде субективно обяснение на фундаментални биологични ограничения.
