Изгубеното знание и вековната инерция
Най-поразителното в тази история е как медицинското наблюдение на древните Египтяни е напълно забравено през Средновековието и Новото време. С навлизането на Османската империя и последвалото капсулиране на селските общности в Египет, научната диференциация на болестта изчезва. Остават само суеверията.
През целия XIX и в началото на XX век европейските пътешественици и лекари отбелязват с удивление, че селяните от Нилската делта (фелахите) смятат хематурията за напълно естествена. Неграмотността, комбинирана с пълната липса на санитарна инфраструктура, превръща Нил и неговите канали в отворена верига за заразяване. Децата са играели във водата, мъжете са я използвали за напояване, жените – за пране.
Едва през 1851 г. германският патолог Теодор Билхарц, работещ в Кайро, открива причинителя по време на аутопсия и свързва червея с характерните увреждания на пикочните пътища. Заболяването получава официалното си научно наименование – билхарциоза (или шистосомоза). Но от научната лаборатория на Билхарц до съзнанието на обикновения египетски селянин изминава повече от век.
Дори през втората половина на XX век египетската държава е принудена да провежда агресивни информационни кампании по телевизията и радиото, за да убеди селското население, че кървенето не е биологичен белег за мъжественост, а опасна паразитна инфекция. Популярният египетски певец Абдел Халим Хафез умира през 1977 г. именно от усложнения, причинени от шистосомоза, заразена в младостта му от водите на Нил – факт, който най-накрая принуждава обществеността да погледне на проблема без традиционния романтизъм.
Днес шистосомозата продължава да бъде вторият най-разпространен паразитен епидемичен проблем в света след маларията, засягащ над 200 милиона души, предимно в Подсахарска Африка. Въпреки че лекарството празиквантел съществува от десетилетия и струва броени центове на доза, логистичните пробойни, бедността и липсата на чиста питейна вода продължават да поддържат древния цикъл жив. Гален отдавна го няма, но биологичната реалност, която той погрешно описа, все още отнема ресурсите и здравето на милиони.
