Противоречия и неудобни въпроси за произхода
Това откритие безспорно дава тласък на хипотезата за магнитния пренос на ъглов момент, но остава необходимостта от здравословен скептицизъм. Доколко проба от няколко милиграма може да бъде репрезентативна за цялата слънчева мъглявина в мащаби от десетки астрономически единици? Авторите на изследването в Proceedings of the National Academy of Sciences подчертават, че измерванията им са точни, но интерпретацията за глобалния обхват на полето все още подлежи на допълнителни тестове. Не може да бъде независимо потвърдено дали измереното поле е покривало целия диск равномерно, или отразява локални магнетосферни примки близо до младото Слънце, където въпросните CAI са се образували първоначално преди да бъдат изхвърлени във външните зони.
От друга страна, ако магнитохидродинамичният модел се потвърди напълно, това ще промени изчисленията за скоростта, с която материята е падала върху новороденото Слънце. Магнитните линии действат като спирачка за въртенето на газовия диск, позволявайки на плазмата да губи енергия и да бъде засмукана към центъра. Без такова поле планетите вероятно никога нямаше да се образуват в сегашните си орбити, тъй като балансът на масите в диска би бил коренно различен.
Отдавна се знае, че научните теории често страдат от прекомерно абстрахиране от реалните физически свойства на суровината. Метеоритът DOM 08006 просто напомня, че космосът не работи по чисто математически идеализирани схеми. Всяко парче антарктически лед и всяка скала, извадена от него, носят реален, физически отпечатък, който бавно разрушава досегашната ни интелектуална мъгла.
