Експериментални реалности и информационната блокада
Анализът на реалните наблюдения с радиотелескопи, включително данните от колаборацията Event Horizon Telescope, регистрирали първите изображение на акреционни дискове около обектите в M87 и Стрелец A*, потвърждава единствено това, което се случва от външната страна на границата. Фотометрията и спектралното изместване на материята, въртяща се с релативистки скорости, ни осигуряват точни измервания за масата и спина на тези обекти, но не ни казват нищо за вътрешното им състояние. Суровата истина на експерименталната физика е, че под хоризонта на събитията директни измервания са невъзможни по дефиниция. Всеки опит да се разгледа вътрешността през призмата на класическото лабораторно наблюдение се удря в непреодолима информационна стена.
Според докладите на Теодор Калуца и по-късните разработки в областта на квантовата гравитация, запазването на скоростта на светлината като фундаментална константа във вътрешността на черната дупка е ключово за съществуването на причинно-следствената връзка. Ако скоростта на електромагнитните вълни се променяше локално, това би довело до разрушаване на структурата на квантовите полета още преди достигането на самата сингулярност. Това изглежда логично в рамките на математическия апарат, но съществува един фундаментален физически проблем: съвременната наука все още не разполага с работеща теория за квантовата гравитация, която да обедини общата теория на относителността с микросвета. Докато такъв консенсус липсва, всички описания на процесите в близост до самия център остават само добре аргументирани хипотези.
В крайна сметка въпросът за скоростта на светлината във вътрешността на черната дупка изважда на повърхността основното ограничение на нашия език и нашите концептуални модели. Ние се опитваме да използваме думи като „скорост“, „движение“ и „посока“ за регион, в който самата тъкан, дефинираща тези понятия, е претърпяла пълна геометрична трансформации. Светлината продължава да се движи с максималната допустима от природата скорост, но векторът на това движение отдавна е престанал да води към каквото и да било място във нашата позната Вселена.
