Тръстиковият експеримент на Тур Хейердал: Урок по материалознание
През ноември 1977 г. норвежецът Тур Хейердал решава да приключи със спекулациите. Той не се доверява на академичните кабинети, а отива в блатата Ал-Курна в Ирак. Там построява 18-метровия кораб „Тигрис“ от местна тръстика Typha angustifolia, вързана с въжета и изолирана по описаните в древните табели методи.
Резултатите от плаването на „Тигрис“ смазват консервативния академичен скептицизъм:
- За 5 месеца плаване корабът изминава над 4200 морски мили (близо 7800 километра).
- Преминава през Ормузкия проток, достига Карачи в Пакистан и спира в Джибути.
- Тръстиковият корпус издържа напрежението на океанската вълна и запазва плаваемост без да абсорбира фатално количество вода.
„Тигрис“ доказа физическата възможност за океански транзит през бронзовата епоха. По пътя си обаче Хейердал се сблъсква с неочаквано препятствие: съвременната геополитика. Войната между Етиопия и Сомалия през 1978 г. блокира възможността корабът да влезе в Червено море. На 3 април 1978 г. изследователят изгаря „Тигрис“ в Джибути в знак на протест. Димът от тръстиковия корпус приключва експеримента, но архивното доказателство остава – технологичните лимити на древността не са били в материалите, а в човешката воля и търговските нужди.
Пробойните в теорията за „изолираната речна цивилизация“
Историческият ландшафт не е гладък. Твърдението, че Шумер е бил затворена вътрешна държава, страда от сериозни пробойни. Разкопките в Рас ал-Хамра (Оман) и археологическите находки от Харпа (Индия) показват присъствие на идентични клинописни печати и шумерски глинени съдове. Преносът на стоки не е ставал по случайност.
Но тук трябва да останем неутрални: дали тези плавания са били ежедневие за обикновения шумерски търговец, или са се извършвали от тесен елит от специализирани гилдии под прякото управление на дворците в Ур и Лагаш? Данните от икономическите текстове от Гирсу сочат по-скоро второто. Мореплаването в Месопотамия е било държавен монопол. То е изисквало огромни ресурси – от събирането на тонове смола до организирането на хиляди хора за сечене на тръстика в точния сезон преди тя да изсъхне и да стане трошлива.
Шумерите и асирийците не са били романтични морски вълци в съвременния холивудски смисъл. Те са били корави, прагматични и сметкаджийски настроени хора. Когато калта и пустинята са правили придвижването бавно и скъпо, те са хвърляли тръстиковите си лодки във водата, намазани с катран, и са плавали там, където има медна руда и слонова кост. Защото накрая на деня империята не се гради от митове, а от правилно изчислена логистика.
