Хипотетичната архитектура: Какво следва, ако грешката не е в изчисленията
Ако все пак адронните ефекти бъдат напълно изключени като източник на разминаването, теоретичната физика разполага с готови модели. Едно от предложенията е съществуването на неутрален тежък бозон (условно означаван като Z'), който взаимодейства предпочитано с по-тежките поколения фермиони. Алтернативният сценарий включва лептокварки — хипотетични бозони, съчетаващи свойствата на кварки и лептони, които биха позволили директен преход между тези два класа материя.
Подобна промяна няма да отмени Стандартния модел, по същия начин, по който теорията на относителността на Айнщайн не отмени Нютоновата механика за бавнодвижещи се тела. Моделът просто ще се превърне в нискоенергийно ограничение на по-обща рамка.
Въпросът за това къде свършва мазилката и къде започва пукнатината в основите остава отворен. Физиката на високите енергии не работи с лозунги, а с натрупване на фемтобарни светимост и кръстосани проверки между колайдерите. Докато Belle II и LHCb не приключат следващите си аналитични цикли, Стандартният модел ще продължи да стои на мястото си — не защото е съвършен, а защото все още никой не е представил доказателства, преминали през цялата цедка на експерименталния скептицизъм.
