Историята на науката е пълна с моментни залитания, при които една абстрактна математическа конструкция изведнъж започва да тормози реалността с твърде конкретни въпроси. Джон Арчибалд Уилър – човекът, който даде името на черните дупки и прекара последните си години в опити да разбере дали физиката не е просто счетоводство на битове – издигна концепцията "It from bit". На хартиен език това означава, че всеки електрон, всяко поле и всяка вълнова функция са само отговори на въпроси от типа "да/не", зададени от структурата на Вселената. Ако приемем тази рамка без романтични украси, биологичният мозък се оказва нищо повече от локализиран протеинов процесор с изключително висока плътност на вътрешни връзки, който организира и структурира непрекъснат поток от външна и вътрешна информация.
Проблемът започва тогава, когато този процесор престане да функционира. В класическата Нютонова физика и традиционната невробиология нещата са прости до бруталност: прекъсваш захранването, термичното движение разпилява структурите, ентропията печели и органичната система се разпада на въглерод, вода и соли. Край на историята. Само че квантовата механика има един строг постулат, наречен унитарност – математическата гаранция, че сумата от вероятностите на всички възможни състояния на една затворена система винаги остава равна на единица. Казано без излишни формули: квантовата информация по закон не може да бъде унищожена. Тя може да бъде брутално разбъркана, да претърпи пълна декохеренция и да се разпредели в околната среда под формата на неизползваем топлинен шум, но на фундаментално ниво фундаменталните битове, описващи първоначалното състояние, остават закодирани в корелациите на квантовите системи.
Точно тук се появяват пробойните в теорията, когато се опитаме да приложим квантовия формализъм директно върху нервната система. В средата на 90-те години физикът Роджър Пенроуз и анестезиологът Стюарт Хамероф лансираха модела Orch-OR (Оркестрирана обективна редукция). Тяхната хипотеза стъпва върху цитоскелета на невроните – по-специално върху микротубулите, съставени от протеина тубулин. По информация на авторите, тези микроскопични тръбички с диаметър едва няколко нанометъра могат да поддържат кохерентни квантови състояния, изолирани от външната термична среда, функционирайки като клетъчни квантови компютри. Според Пенроуз, когато състоянието в тези тръбички достигне определен праг на гравитационна нестабилност, настъпва "обективна редукция" – квантовото припокриване се срива, генерирайки дискретен момент на съзнателен опит.
