Факторът на липсващата граница и физическата геополитика
За да се разбере как етимологията попада в капана на икономическата терминология, трябва първо да се премахне романтичната мъгла от представите за ранносредновековна Европа. Между VIII и XII век континентът не се състои от нации, а от сурови зони на влияние, където най-ценният ресурс след златото и зърното е физическата работна ръка. Евразийската равнина и Балканският полуостров по онова време представляват огромна територия без единна отбранителна система, постоянно разтърсвана от племенни сблъсъци, династични войни и инвазии. Всяка военна кампания произвежда излишък от пленници.
За да бъде превърнат един пленник в ликвиден капитал обаче, е нужен пазар. И тук се намесва географският фактор. Адриатическо море се превръща в естествения транспортен коридор между суровинния ресурс на вътрешността и богатите пазари на Аббасидския халифат, Фатимидски Египет и Византия. Не е имало речници, нито етичен кодекс, регулиращ междуетническите отношения. Имало е физически закони, морски маршрути и счетоводни книги.
Славяните, наричащи себе си „словене“ — хората, владеещи „словото“ или разбираемата реч, за разлика от чуждите, „немите“ германци — са живели в границите на пасторални и съсловно незащитени общности. Когато тези хора биват заловени и транспортирани през планинските прохода на Далмация до брега, техният езиков и етнически произход е единственият лесно разпознаваем белег за търговците.
Венецианското сухо счетоводство и превръщането на човека в терминология
Венецианската република не е създадена върху романтични легенди за гондоли, а върху прагматична, студена и методологично точна търговска сметка. В нотариалните архиви на града, както и в регистрите на Генуа и Дубровник (Рагуза), се пазят стотици договори за покупко-продажба от този период. В тези пергаменти няма място за емоции, а само за сухи данни: възраст, здравословно състояние, специфични белези и цена.
Древната латинска дума за слуга или подчинен е servus. В рамките на феодална Европа обаче servus постепенно започва да означава крепостен селянин — човек със скромен, но все пак определен правен статус, който е вързан за земята, а не за личността на господаря, и не може да бъде продаван като движима собственост. Търговията с хора обаче е изисквала термин за стока без абсолютно никакви права, готова за износ на юг и изток.
В регистрите от X и XI век венецианските нотариуси започват системно да вписват произхода на пленниците, докарвани от далматинското крайбрежие — от региона, наричан тогава Склавония. Записите гласят: unум sclavum, duos sclavos. Тъй като преобладаващата част от човешкия тонаж, преминаващ през пристанищата на Адриатика, е с такъв произход, средновековният латински sclavus претърпява семантично изместване. Думата губи първоначалната си етническа специфика в очите на купувача и се превръща в обозначение за самата стокова категория.
Така се ражда една жестока езикова трансформация. „Купувам sclavus“ вече не означава купуване на човек от определен род, а придобиване на жива единица със специфичен правен статус. От средновековното латинско sclavus директно произлизат италианското schiavo, френското esclave, испанското esclavo и, разбира се, английското slave.
За тези, които търсят допълнителни паралели в еволюцията на средиземноморските търговски пътища, си струва да разгледат изследванията върху [икономическите структури на ранносредновековна Адриатика], където архивните извори разкриват сходни процеси при описването на други стокови ресурси.
