Физическата инфраструктура на пазара: Рива дели Скиавони
Пробойните в опростените исторически теории обаче лъсват веднага, щом се вгледаме в топографията на самата Венеция. Всеки, който днес се разхожда край Двореца на дожите, минава по известния насип Riva degli Schiavoni (Насипът на славяните). Жълтата преса и повърхностната популистка литература обичат да твърдят, че това е било мястото, където робите са били изкарвани на вериги. Архивният материал обаче категорично опровергава тази версия.
Riva degli Schiavoni е била пристанищната зона за свободните търговци, моряци и военни наемници, идващи от Далмация — така наречените Schiavoni. Те са били пълноправни субекти на регионалната икономика, патрулирали са по каналите, служили са във венецианската флота и са притежавали собственост. Тук езикът демонстрира парадоксално раздвоение: от един и същ корен произлизат две напълно различни социологически категории. В единия край на финансовата верига стои schiavo — безправният обект на нотариалния акт, а в другия — schiavone, въоръженият субект, който пази венецианските търговски бази.
Търговските анализи от XIII и XIV век разкриват още по-детайлни подробности от този пазар. В нотариалните книги от онова време се срещат специфични формулировки за schiave bianche — светлокожи робини от Балканите и Черноморския регион, чиято цена е била значително по-висока от тази на останалите пленници заради търсенето в дворците на Кайро и Дамаск. Това не са митове, това са ценови листи, съхранени в архивите на Рагуза и Генуа.
Неудобните въпроси на етимологията и естественият извод
Това изглежда като затворена и логична теория, но съществува един чисто исторически проблем, който често се спестява. Етнонимът „славяни“ не е единственият, претърпял подобна съдба в световната история. В арабския език думата сакалиба (ал-сакалиба), използвана за обозначаване на славянските пленници и наемници в Кордовския халифат, изминава сходен път, но в съвсем различна културна среда. В същото време в древноеврейския думата за ханаанци в определени периоди се преплита с термина за търговци и подчинени.
И тук стигаме до ядрото на въпроса. Днешната дума slave в английския или esclave във френския не е доказателство за някаква генетична или вродена подчиненост на даден народ, както са се опитвали да го изкарат псевдонаучните теории от XIX и XX век. Тя е просто фосилизиран паметник на средновековната логистика. Тя показва какво се случва, когато една огромна географска зона разполага с голям демографски ресурс, но няма политическата и военната инфраструктура, за да защити границите си.
Самите славянски народи запазват първоначалния корен за себе си без това социално замърсяване. Словаците (Slováci), словенците (Slovenci), както и старото самоназвание на източните и южните славяни, продължават да носят в основата си „словото“ — способността да се говори разбираемо.
Трансформацията на sclavus в slave е просто напомняне за това колко сляпо и безмилостно е счетоводството на историята. Пазарите не се интересуват от поезията на самоназванията. Те вземат това, което е налично на брега, описват го с най-кратката възможна дума и го превръщат в трансакция.
