По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Правни празнини над 100 километра височина
Желанието на украинското външно министерство, гласувано публично от Андрей Сибига, да се блокира използването на честоти за руската система „Рассвет“ над територията на Украйна, се сблъсква с базов физически и правен факт. А именно — съществуването на границата, дефинирана от Теодор фон Карман. Разположена на приблизително 100 километра над морското равнище, тази условна линия маркира прехода, където аеродинамичната подемна сила отстъпва място на балистичното движение. Според Договора за космическото пространство от 1967 г., държавният суверенитет свършва там, където започва орбитата.
Международният съюз по телекомуникации (ITU) регулира разпределението на спектъра и административната регистрация, но няма юрисдикция да забранява физическото преминаване на спътници над определени географски координати. Единственият инструмент, с който една държава разполага на своя земна територия, е забраната за продажба и сертифициране на съответните наземни приемници. В условията на съвременните технологии обаче липсата на локален сертификат не пречи на приемането на сигнал чрез нелицензирано оборудване или модифицирани антени.
Това означава, че правният натиск от страна на Киев остава предимно декларативен акт. Той показва безпокойство от нарастващия космически потенциал на Москва, но няма лостове да спре спътниковите съзвездия в ниска околоземна орбита.
Технологичният асиметричен отговор: „Волна-Купол-Гарант“
Докато дипломатическите спорове в ITU продължават, техническото противоборство на терен придобива съвсем конкретни изражения. Според публикувана в края на август информация, в Русия е започнало серийно производство на системата за радиоелектронна борба „Волна-Купол-Гарант“. За разлика от класическите наземни заглушители, които насочват смущения към самите приемни терминали на земята, тази разработка е проектирана да въздейства директно върху спътниковите апарати в ниска орбита.
Принципът на действие се основава на излъчване на тесен, високоенергиен радиосигнал към приемните антени на спътника. Това води до претоварване на бордовите системи, прекъсване на обработката на данните и временен отказ на обслужване (DoS) за наземните потребители.
Тук обаче възниква един важен въпрос. Дали временното смущаване на сигнала е достатъчно да неутрализира масирани мрежи от хиляди малки спътници? Операторите на подобни съзвездия бързо променят маршрутизацията на данните през съседни апарати. От друга страна, постоянното поддържане на такова радиоелектронно поле изисква огромни енергийни ресурси и прецизно проследяване на бързоподвижни цели.
