Инфраструктурни и физически въпроси без отговор
Скептицизмът се захранва от фундаментални физически проблеми. Да регистрираш едно събитие при 248 keV и нито едно при по-ниските енергии противоречи на повечето стандартни теоретични модели за WIMP частиците. Повечето математически профили предвиждат, че ако дадена частица има достатъчно напречно сечение за сблъсък, за да произведе такъв брутален откат, тя би трябвало да остави и цяла следа от по-слаби взаимодействия в по-ниските енергийни нива. Липсата на такива "по-меки" сблъсъци поставя сериозни пробойни в теорията за класическия WIMP.
Освен това логистиката и чистият тонаж на експериментите от този клас поставят граници. Детекторът съдържа 10 тона течен ксенон, поддържан при температура от около минус 100 градуса по Целзий. Всяка малка физическа нестабилност в охлаждащите системи или минимално изтичане на радон от стените на титановия съд може да генерира фалшиви сблъсъци. Дори с изключително високата степен на очистване, радонът и неговите дъщерни продукти остават вечният кошмар за физиците в архитектурата на подземните лаборатории.
Настоящият момент изисква бързо кръстосано потвърждение. Както отбелязва Хуан Колар от Чикагския университет, ако това събитие е реален физически феномен, а не локален инструментален дефект на оборудването в Дакота, конкурентните съоръжения би трябвало да видят същото. Неутралният статус на данните налага да се изчака обработката на аналогичните набори от данни в китайския подземен експеримент PandaX-4T в Цзинпин и европейския XENONnT в италианската лаборатория Гран Сасо. Тъй като и трите детектора използват сходни технологии с течен ксенон, липсата на подобно изригване при тях бързо ще затвори страницата и ще изпрати събитието от 248 keV в архивното гробище на неустановените инструментални аномалии.
Дотогава фактът остава такъв, какъвто е публикуван от екипа: има регистриран енергиен откат, който не се вписва в познатия модел на фоновата физика, но е твърде рано да се говори за пренаписване на учебниците по астрофизика. Научната общност предпочита да работи с повторимост, а не с единични изолирани инциденти, колкото и интригуващи да изглеждат те на хартия.
