Географският затвор на Северния океански басейн
Северната част на Индийския океан е фундаментално счупена откъм циркулация още от геологическото си оформяне. За разлика от Атлантика или Тихия океан, които се вентилират чрез гигантските полярни течения, Арабско море и Бенгалският залив опират директно в азиатския континент. Този географски капан блокира естествения приток на студени, богати на кислород води от юг. Под повърхностния слой, който се разбърква механично от мусоните, водната маса остава статична. Повърхността е гореща, а отдолу антарктическите дълбочинни струи просто не успяват да си пробият път през тесните подводни прагове.
Всяко лято сезонните ветрове изтласкват към повърхността дънни утайки, богати на фосфати и минерали. Този процес, известен като ъпуелинг, задвижва неконтролируем цъфтеж на фитопланктон. Когато тези милиарди тонове микроскопични организми изчерпят жизнения си цикъл, те потъват надолу. Там ги чакат анаеробни и аеробни бактерии. В процеса на разграждане на тази биологична маса, аеробните бактерии изсмукват и последните остатъци от разтворен газообразен кислород.
Физическата термодинамика само влошава нещата. Според закона на Хенри, разтворимостта на газовете във течности намалява пропорционално с покачването на температурата. Всяко покачване на температурата на повърхностния слой с един градус по Целзий изхвърля близо 2% от разтворения кислород обратно в атмосферата. Затоплената вода работи и като физическа тапа – образува тънък, нископлътен повърхностен слой, който не позволява на кислорода от атмосферата да мигрира надолу.
Азотният дъжд от индийските ниви
Природният дефицит на кислород в тези ширини е известен от първите океанографски експедиции през миналия век. Истинската пробойна в системата обаче зрее на сушата. Секторът на индустриалното земеделие в Индия, Бангладеш и Пакистан разчита изцяло на масивно субсидирани азотни торове – основно карбамид и амониев нитрат. Според статистиката за агрохимикалите, употребата на азот в региона се е увеличила близо десетократно в периода между 1970 г. и 2015 г.
Сезонните мусони отмиват колосални количества от тези съединения директно в басейните на реките Ганг, Инд и Брахмапутра. По оценки на хидролози, над 90% от годишния отток на азот се излива в морето в рамките на едва четири месеца. Отделно от това, атмосферният пренос на азотни окиси от промишлените комини и транспорта формира т.нар. „азотен дъжд“, който пада директно в открития океан, стотици километри навътре от сушата.
Тази изкуствена хранителна инжекция предизвиква органична експлозия. Органичният отпадък набъбва с геометрична прогресия, а бактериалната декомпозиция изисква все повече кислород. Данните от автономните подводни робот-сонди, разположени от изследователски екипи в Арабско море, показват пълно отсъствие на кислород в диапазона от 100 до 1500 метра дълбочина. Измерванията регистрират стойности под 2 микромола на килограм – граница, под която биологичният живот за висшите организми спира.
