От бесилото до биологичната репресия: Администрирането на наказанието
Унищожението на плата обаче не е достатъчно за апарата. Смъртта на Арахна би я превърнала в мъченица за колофонските занаятчии. Затова Атина прибягва до това, което съвременните теоретици на политиката биха нарекли пълна биополитическа пренастройка.
Богинята я сваля от примката и я напръсква с отвара от билката на Хеката – божеството на подземния свят и магьосничеството. Резултатът е описан със сурова физиологична точност:
- Косата опада напълно.
- Тялото се свива до крайност.
- Пръстите се превръщат в тънки крака, излизащи директно от страните.
- Правата върху свободното тъкане са отнети – оттук нататък тъкането е разрешено само под формата на лепкава мрежа за улавяне на мухи.
Това наказание – „да висиш вечно и да тъчеш вечно“ – е форма на административен затвор. Наказанието се пренася и върху potomците. Така държавата превръща субекта с критично мислене в нисък биологичен вид, чието съществуване е ограничено до биологично оцеляване в ъгъла на помещението.
По-късно европейската живопис – от Петер Паул Рубенс („Арахна и Палада“) и Рембранд, през Лука Джордано до Салвадор Дали – неизменно се връща към този момент. Не защото художниците са се вълнували от паяци, а защото са разбирали опасността от това да влезеш в конфликт с институционалния покровител.
Тази история показва как властта не просто цензурира, тя пренаписва биографията на неудобния майстор. Впоследствие името Арахна захранва академичния термин „арахнология“. Смисълът обаче остава пречупен: от виртуозен майстор на текстила, създаващ прозрачни като въздух тъкани, тя е сведена до наименование на клас членестоноги.
Тук има нещо, което не излиза в традиционната интерпретация: защо Атина оставя Арахна жива? Отговорът е прост – мъртвият критик е символ, а деформираният и подчинен критик е постоянно напомняне за това къде свършва границата на свободната инициатива.
