Плътността на средата и сянката на синия свръхгигант
Алтернативният сценарий избягва екзотичните свойства на централния обект и се фокусира върху геометричната и газовата среда около умиращата звезда. Твърди се, че избликът може да е възникнал в система, където звездата-родител – вероятно син свръхгигант с радиус стотици пъти по-голям от този на нашето Слънце – е изхвърлила огромни количества концентрирана маса десетилетия преди окончателната си експлозия. Когато ударната вълна от експлозията се сблъска с тези плътни, неподвижни газови обвивки, кинетичната енергия се конвертира в продължително рентгеново излъчване. Макар това обяснение да звучи термично и механично издържано, то се сблъсква с друг твърд факт: отсъствието на очакваните спектрални линии на забавяне и флуктуации в плътността, които неизбежно биха съпътствали подобно челно препятствие.
Паралелно с аномалния гама-изблик, оптичните и инфрачервените наблюдателни станции фиксират доказателства за необичайно ярка съпътстваща свръхнова. Наличието на толкова ярък оптичен компонент допълнително усложнява енергийния баланс. Изчисленията показват, че общата сума от освободена кинетична, светлинна и лъчева енергия в GRB 220706A натоварва до крайност познатите механизми за термоядрено синтезиране и експлозивна нуклеосинтеза. Подобно разминаване между стандартните теоретични модели и суровите телеметрични данни вече бе загатнато при предишни изследвания върху гравитационните колоси в ранната Вселена, но при GRB 220706A качеството на прихванатата информация не оставя място за съмнения относно грешки в калибровката на уредите.
Съмненията се засилват и от факта, че международният архив от космически наблюдения съдържа десетки случаи на изблици с „недовършена“ фаза на затихване, които в миналото са били отписвани като инструментален шум или вторични смущения в апаратурата. Днес, с натрупването на по-прецизни измервателни масиви, изглежда по-вероятно, че GRB 220706A не е изолирано природно изключение, а първият детайлно документиран представител на изцяло нов клас астрофизични катаклизми. Ако това е така, установените представи за това колко големи могат да бъдат звездните ядра и как точно те се разпадат в края на съществуването си, се нуждаят от основна преработка, а не от козметични корекции в параметрите.
Предстои пускането в пълна оперативна готовност на китайско-европейския космически телескоп Einstein Probe, оборудван с широкоъгълна рентгенова оптика, вдъхновена от структурата на окото на омар. Основната му задача ще бъде именно систематичното сканиране на небесната сфера за подобни ултрадълги изблици и рентгенови транзиенти. Едва когато бъдат събрани сравнителни данни за десетки подобни събития, астрофизиците ще могат да потвърдят дали GRB 220706A е продукт на екстремен магнетар, необичаен син свръхгигант или изцяло неизвестен досега тип компактен обект. Дотогава рекордната експлозия от юли 2022 година остава записана в каталозите просто като суров факт – 27 дни аномална радиация, за която съвременната наука все още няма окончателно и доказано обяснение.
