Космическият нуклеосинтез и възможността за проверка
По време на първичния нуклеосинтез, когато Вселената е била гореща плазма, ядрените реакции са определили точното съотношение на водород и хелий във видимия космос. Ако огледалният модел е коректен, паралелен процес е протичал и в невидимия сектор. В тези хаотични ранни микросекунди са съществували взаимодействия, които са позволявали пренос на енергия или частици между двата свята, с което е било фиксирано и крайното изобилие на масите. Тази хипотеза постепенно се измества от чистата теория към областта на експерименталната космология, тъй като предполага конкретни измерими последици за микровълновото фоново излъчване и разпределенито на галактическите клъстери.
Следващото поколение космологични обсерватории и космически телескопи са проектирани с достатъчна чувствителност, за да измерват сметките на първичните елементи и гравитационните вълни от ранната Вселена с висока точност. Ако между нормалната и тъмната материя наистина е имало отворени канали за взаимодействие, следите от тези процеси трябва да са отпечатани в структурата на реликтовото излъчване. В същото време алтернативни модели, като този за самовзаимодействащата тъмна материя, предполагат друг сценарий – частиците на тъмната материя си влияят чрез специфична за тях сила, сблъсквайки се в централните ядра на галактиките. Това би обяснило защо плътността в центъра на много галактики е по-ниска от очакваното според стандартните компютърни симулации.
Разграничаването между огледалния модел и самовзаимодействащата тъмна материя е въпрос на теренни измервания и натрупване на нови данни от радиотелескопите. Вместо да разчита единствено на елегантни математически концепции, съвременната космология се сблъсква със суровата необходимост да открие физически доказателства за тези процеси. Всяка нова хипотеза преминава през цедката на наблюденията, а сближаването на теориите показва, че проблемът с липсващата маса вероятно няма да бъде разрешен от откриването на една единична частица, а чрез пълна преоценка на фундаменталните симетрии в природата.
