Анадолският прах и прагматизмът на оцеляването
Разкопките в Бюклюкале, разположен на около стотина километра югоизточно от днешна Анкара, от години захранват архивите с парчета керамика и архитектурни останки, които често остават в сянката на по-грандиозните паметници в столицата Хатуса. Мястото обаче не е случайно избрано. Разположено на стратегически кръстопът край река Къзълърмак (древния Халис), то е служило като важен логистичен и административен център, контролиращ движението на провизии и войски през анадолското плато. Откритата тук длан по размер глинена плочка, датирана от управлението на Тудхалия II (средата на XV век пр.н.е.), хвърля светлина върху период, в който държавата е била притисната до стената.
https://images.unsplash.com/photo-1568515045052-f9a854d70bfd?auto=format&fit=crop&w=1200&q=80
Изследователи от университета във Вюрцбург и Университетския колеж в Лондон, под ръководството на японския археолог Кимийоши Мацумура, прекараха месеци в почистване и анализ на клинописните знаци, за да установят, че пред нас не стои просто поредният административен опис на жито или добитък, а документ за криза. Началните шест реда, написани на хетски език, сухо констатират катастрофата: четири хетски града, включително свещената столица Хатуса, се намират в бедствено положение.
Вместо да продължи с военен рапорт обаче, плочката рязко сменя езиковия си регистър. Останалите 64 реда са съставени изцяло на хуритски език – езикът на Митани, голяма конкурентна сила по онова време, чието културно и религиозно влияние постепенно е инфилтрирало хетския елит. Това не е каприз на писаря, а отчаян дипломатически и духовен маньовър. Царят се обръща към чуждите богове, признавайки имплицитно, че собственият му пантеон или е безсилен, или е отвърнал поглед от анадолската криза.
Логистиката на падението и хуритската връзка
Зад патетичните молби за победа се крие ясна икономическа и военна реалност. През XV век пр.н.е. Хетското царство не разполага с постоянна, професионална армия в съвременния смисъл на думата. Военните кампании зависят изключително от реколтата, климатичните цикли и способността на царя да изхрани наемниците и съюзническите контингенти. Когато избухва гражданска война – събитие, упоменато в новия превод като фон за чуждото нашествие – земеделският цикъл е прекъснат. Липсата на работна ръка по нивите води до празни хамбари, а празните хамбари означават невъзможност за поддържане на гарнизоните по границите.
Според анализа на Марк Уийдън от Университетския колеж в Лондон, нашествието на чуждите сили е улеснено, ако не и директно предизвикано, от някоя от враждуващите хетски фракции. Този модел на поведение е добре познат от по-късните анали на хетските владетели, но досега липсваха преки материални доказателства за толкова ранен и дълбок пробив в отбранителната система на империята. Въвличането на хуритски ритуали в Бюклюкале показва, че царският двор е преместил временно оперативния си център извън застрашената столица Хатуса, опитвайки се да консолидира властта си в провинцията чрез скъпоструващи и сложни жертвоприношения.
Подобни религиозни практики не са били евтини. Провеждането на свещен ритуал от такъв мащаб изисква десетки глави добитък, фино масло, вино и скъпоценни метали за изработката на оброчни фигури – ресурси, които по време на гражданска война се равняват на цели военни бюджети. Тезата, че Хетската империя е била монолитна теокрация, започва сериозно да се пропуква под натиска на тези нови данни. По-скоро виждаме прагматична и силно децентрализирана конфедерация, която в моменти на криза е готова да пренапише собствената си религиозна идентичност, за да оцелее physically.
Интелектуалната мъгла над превода
Разбира се, разчитането на хуритския текст не минава без сериозни филологически спорове. Хуритският език остава един от най-слабо проучените езици на Древния Изток – той не е нито индоевропейски, нито семитски, а принадлежи към изчезналото хурито-урартско семейство. Това създава сериозни пробойни в теорията за точния смисъл на молитвата. Докато Даниел Швемер от университета във Вюрцбург настоява, че текстът потвърждава пълното интегриране на хуритските религиозни традиции в хетския двор, други изследователи остават скептични. Възможно е този документ да е плод на временен съюз с източна фракция, при който използването на хуритски език е било просто политически жест на уважение към съюзническите войски, разположени в Бюклюкале.
Освен това, радиовъглеродните анализи на околните опожарени пластове в обекта показват несъответствия с традиционната хронология на царуването на Тудхалия II. Този времеви луфт от няколко десетилетия повдига неудобния въпрос: дали описваното бедствие не е част от по-ранен конфликт, който хетските хронографи умишлено са пренаписали в по-късните официални анали, за да изчистят репутацията на династията? Официалната история на победителите винаги е била по-гладка от археологическия пласт, запечатал реалните пожари.
