През август същият този екип в Станфорд допусна и доказа частен случай на хипотезата, което подсказваше, че конструкцията вече се пропуква. Но преходът от частно наблюдение към пълно генерално доказателство обикновено отнема години тежък архивен и изчислителен труд. Фактът, че автономен модел е сглобил целия пъзел, прецизирайки го два пъти за отстраняване на излишни конструкции, показва промяна в самата логистика на научните открития. Това вече не е въпрос на единични бляскави прозрения под лампата в кабинета, а на масиран обработващ капацитет, способен да пресее милиони комбинации от формални стъпки без умора и без допускане на невнимание.
Не бива да се прави прибързаното и повърхностно заключение, че квантовите технологии са изгубили своя смисъл. Напротив, строгата математическа граница изяснява терена и спестява години празни инвестиции в грешни направления. Алгоритми като този на Питър Шор за факторизиране на големи числа, който стои в основата на съвременната криптографска сигурност, остават абсолютно недосегаеми за класическия хардуер и запазват своето експоненциално предимство. Новото доказателство просто чертае ясен вододел между това къде физиката на квантовите състояния наистина прави пробив и къде математическата структура на проблема позволява на обикновения силициев процесор да си свърши работата с минимални разходи.
В по-ранни изследвания върху границите на изчислителната сложност често се появяваше подобен феномен, при който теоретичните очаквания се сблъскваха със суровата реалност на алгоритмичната апроксимация. Днешната ситуация с хипотезата на Ааронсън-Амбаинис просто потвърждава този модел. Истинската стойност на постижението на PSI не е само в решаването на един 18-годишен казус, а в показната демонстрация как невроматичните модели и средите за формална проверка могат да пробият интелектуалната мъгла около фундаментални проблеми. Предстои най-бавната и трудна част от процеса: колегиалната проверка от научната общност, която трябва да потвърди, че машинният превод на математическата мисъл не е изкривил същността на проблема. Дотогава резултатът остава забележителен документ за това как изчислителните инструменти започват сами да чертаят границите на собственото си бъдеще.
