Тактическият хаос при Патай и дестабилизацията на командването
Поемането на контрол върху войската от страна на Жана създава сериозен проблем за професионалните командири като Етиен дьо Виньол (Ла Ир) и Жан дьо Дюноа. Нейните действия на терен не се подчиняват на традиционната военна наука от онова време. Тя настоява за незабавни, фронтални атаки без предварително разузнаване и без оглед на логистичните рискове.
Вдигането на обсадата на Орлеан през май 1429 г. и последвалата битка при Патай през юни същата година често се описват като военни чудеса. В реалността, при Патай френската авангардна кавалерия просто изненадва английските стрелци, преди те да успеят да забият защитните си дървени колове в земята. Това е фатална тактическа грешка на английския командир Джон Фастолф, а не някаква сложна стратегическа комбинация. Загубата на около 2000 опитни английски войници при Патай е тежък удар за Ланкастър, защото възстановяването на такъв професионален кадров състав отнема години.
Успехът обаче прави Жана абсолютно неконтролируема за кралския съвет. Тя започва да диктува външната политика, настоява за незабавен марш към Реймс през вражеска територия и отхвърля всички опити за дипломатически преговори с Бургундия. За Шарл VII, който вече е коронован в катедралата в Реймс и се опитва да сключи траен мир с Филип Добрия, нейната радикална позиция се превръща в пречка.
Операцията при Компйен през май 1430 г., където Жана е пленена от бургундски войски, показва ясен залез на нейната тактическа ефективност. Недостигът на провизии, лошото планиране на засадите и липсата на подкрепа от страна на основната армия водят до логичен край. Бургундците я улавят и след кратко наддаване я продават на англичаните за сумата от 10 000 ливри. Шарл VII не прави никакъв опит да плати откуп или да организира спасителна акция. Използваният инструмент вече е свършил своята работа и неговата по-нататъшна съществуване носи повече рискове за короната, отколкото ползи. За повече подробности относно икономическото изтощение на Френското кралство в този период вижте нашия предишен материал за данъчните reformи на Шарл VII и създаването на първите ордонансни компании.
Съдебният процес в Руан и системният страх на църквата
Процесът срещу Жана д'Арк в Руан през 1431 г., ръководен от епископ Пиер Кошон, се разглежда повърхностно като "английска поръчка" за физическо унищожение на един военен противник. Това е само едната страна на монетата. От юридическа и канонична гледна точка, Светият престол и Инквизицията са изправени пред далеч по-опасен за тях проблем – пълното заобикаляне на църковната хиерархия.
Ако една девойка може да твърди, че получава директни заповеди от архангел Михаил и светците, без посредничеството на епископите, изповедниците и папската институция, това разрушава цялата монополна структура на католическата църква. През този период Папството едва е излязло от Голямата западна шизма и се бори с хуситското движение в Бохемия. Всяка форма на индивидуален мистицизъм, който води след себе си въоръжени форми на неподчинение, се разглежда като пряка заплаха за стабилността на континента.
Протоколите от разпитите в Руан, запазени в архивите, показват изключителната правна прецизност на съдиите. Те не се интересуват от нейните военни победи. Те я притискат по въпроса за "подчинението на войнстващата църква" (Ecclesia militans). Като отказва да подчини своите "видения" на verdicts на църковния съд, Жана автоматично попада под параграфа за виновна ерес.
Носенето на мъжки дрехи – детайл, който често се цитира с пренебрежение – има сериозна канонична тежест според текстовете във Второзаконие (22:5). В контекста на съдебния процес, повторното обличане на мъжки дрехи в килията се използва от съда като доказателство за рецидив (lapsus). Според тогавашния закон, рецидивиралият еретик не подлежи на повторно помилване и задължително се предава на светската власт за изпълнение на смъртното наказание.
Екзекуцията на кладата на Стария пазарен площад в Руан на 30 май 1431 г. е логичен завърхък на един процес, в който геополитическите интереси на Ланкастър се засичат с институционалния самозащитен reflex на църквата. Нито една от страните в този конфликт не е имала интерес Жана д'Арк да остане жива. За англичаните тя е била демоничен агент, чиято смърт трябва да върне морала на техните войски. За църквата – опасен прецедент за индивидуален религиозен радикализъм. За Шарл VII – вече излишна фигура, чиято смърт на кладата парадоксално го превръща в крал, коронован с помощта на "мъченица", без той самият да носи отговорност за нейните последващи действия.
За сведение на онези, които търсят допълнителни паралели в административните практики на епохата, си струва да се проучи архивният фонд на Парижкия университет (Сорбоната), чиито богослови дават официалното правно становище за вината на Жана.
Рехабилитационният процес през 1456 г., организиран от същия този Шарл VII след окончателното прогонване на англичаните от Нормандия, е просто счетоводна операция по изчистване на юридическото досие на самия крал. Трябвало е официално да се потвърди, че той не е получил короната си с помощта на осъдена еретичка. Всички свидетели изведнъж променят показанията си, Пиер Кошон (вече починал) е обявен за единствен виновник, а политическата целесъобразност отново тържествува над архивната истина.
