Преразглеждане на палеоекологичния баланс в Куенка
Досегашната научна документация за палеонтологичния обект Ло Уеко в испанската провинция Куенка се крепеше на удобната хипотеза за скоротечно засипване. Тази академична инерция приемаше, че тоновете скелетен материал от завроподи, датирани от късната креда, са били изолирани от достъп на кислород и външни фактори почти веднага след настъпването на смъртта. Публикуваното в специализираното списание Earth-Science Reviews изследване на екипа, воден от професор Заин Белаустеги от Университета в Барселона, обаче внася сериозни съмнения в тази праволинейна версия. Данните сочат, че екосистемата от сапрофаги и некрофаги е имала пълен, регулярен достъп до меките тъкани и костната структура на гигантските влечуги в продължение на дълъг период от време, преди геоложките процеси да си свършат работата.
Разглеждането на костния субстрат под микроскоп разкрива мрежа от специфични перфорации и тунели. Наличието на тези белези в двата основни хоризонта на находището – означени в научната документация като G1 и G2 – показва, че явлението не е изолиран инцидент, а системен биологичен процес. Големите масиви от разлагаща се плът са функционирали като мащабни ресурсни бази за местната ентомофауна. За да се премине от хипотези към твърда фактология, учените са приложили експериментален подход, изследвайки поведението на съвременния бръмбар Dermestes frischii, чиито ларви оставят аналогични следи при хранене и какавидиране в костна тъкан.
Времеви параметри и лабораторна логистика
Експерименталната част показва ясни времеви минимуми, които не подлежат на свободно тълкуване. В контролирана лабораторна среда на ларвите на Dermestes frischii са необходими минимум 240 часа чисто време за пробиването на подобни структури в сух костен материал. Пренесено към дивата природа и специфичния климат от края на мезозойската ера, това време се увеличава неколкократно поради променливите температури, конкуренцията между видовете и логистичните ограничения на околната среда. Труповете на титанозаврите са лежали под открито небе не дни, а седмици наред, служейки за инкубатори на милионни колонии от насекоми.
Този факт автоматично изважда от уравнението теориите за внезапни кални свлачища или незабавни речни наноси, които уж са консервирали Ло Уеко. Числата и биологичните следи просто не потвърждават версията за мигновено погребване. Напротив, повърхностната обработка на биомасата от некрофагите е била толкова напреднала, че променя физико-химичния състав на самите кости преди окончателното им вкаменяване. Това показва, че палеосредата в Южна Европа в края на кредата е притежавала изключително агресивни и ефективни механизми за утилизация на органични отпадъци, способни да обработят десетки тонове месо преди настъпването на каквито и да е седиментни процеси.
Мащабът на биоерозията в исторически контекст
Работата на професор Белаустеги не се изчерпва само с теренните проби от Куенка. Проучването стъпва върху масивен аналитичен преглед на над 140 научни публикации, засягащи биоерозията на костна тъкан от насекоми в огромен хронологичен диапазон – от средния триас до холоцена, покриващ последните 247 милиона години от историята на Земята. Оказва се, че това е едва второто по рода си цялостно изследване, провеждано някога на територията на Иберийския полуостров, което изважда палеонтологичната наука в региона от чисто регионалния контекст и я поставя на глобалната карта на детайлния тафономичен анализ.
Подобни пробойни в досегашните научни догми показват колко крехки са били моделите, с които се описваше миналото на европейския континент. Анализът на палеосредата изисква същия суров реализъм, какъвто се прилага и към съвременните логистични вериги – всичко опира до време, капацитет за обработка на ресурсите и физически ограничения на терена. Сега получените данни ще принудят палеонтолозите, работещи по други големи находища в Европа и Америка, да преразгледат своите архиви за сходни следи от биоерозия, които досега вероятно са били пренебрегвани като случайни дефекти по фосилите.
