Крайностите на Тива: От изискания варовик на Нефертари до масовия депо-гроб KV35
Гробницата на кралица Нефертари (QV66) в съседната Долина на цариците често се сочи като връх в художественото майсторство. Площта от 520 квадратни метра е измазана с дебел слой мазилка, за да се прикрият дефектите на скалата. Анализите на микроклимата от 80-те и 90-те години показаха, че присъствието на човешко тяло, изпотяването и въглеродният диоксид разрушават кристализацията на солите под мазилката. С други думи — това, което е издържало 3000 години под сухия пясък, бива унищожавано за три десетилетия от масовия туризъм.
В противоположния край на тази система стои гробницата KV35, първоначално изкопана за Аменхотеп II. С дълбочина от над 90 метра и архитектурен акцент върху защитната яма срещу наводнения, тя е била класически инженерен обект от 18-та династия. През 1898 г., когато Виктор Лорет отваря крипта, той не намира просто един фараон. Открива депо: саркофази, струпани в страничните камери, превърнати в импровизиран държавен трезор. Вътре са намерени останките на Тутмос IV, Аменхотеп III и Меренптах. Числата и анатомичните белези по телата показват ясни следи от премахване на скъпоценни камъни и злато с длето още в древността — процедура, извършена не от вандали, а с методичната прецизност на хора, които са познавали анатомията и строежа на саркофазите.
Казусът Тутанкамон: Когато най-малката гробница се превърне в медиен феномен
Откриването на KV62 от Хауърд Картър през 1922 г. потвърждава логиката на некропола: единствената гробница, останала сравнително непокътната, е тази на най-маловажния и бързо починал владетел. Тутанкамон, възлетял на трона дете и починал на около 18-19 години, бива погребан в бързо преустроена, нискоразрядна гробница, вероятно предназначена за везира Ай.
Антропологичните изследвания и компютърната томография на мумията показват незараснала фрактура на лявата бедрена кост, наличие на патогени на Plasmodium falciparum (малария) и множествени вродени недъзи, дължащи се на поколения ендогамия (роднински събрания) в рамките на 18-та династия. Легендите за проклятия и смърт от колесница бледнеят пред биологичните данни. Малкият размер на гробницата е причината тя да бъде затрупана от отпадъчен чакъл при копаенето на разположената по-горе гробница на Рамзес VI (KV9), което практически я скрива от погледа на античните грабители.
Историята на Долината на царете не е приказка за богове и богоподобни владетели. Тя е студен архив на една залязваща бронзова епоха, в която огромните финансови и човешки ресурси, вложени в камък, не успяват да спрат природните закони, икономическия дефицит и времето.
