Нестабилността на специализацията
Един от най-интересните и неудобни изводи в изследването е, че тревопасността не е окончателна еволюционна върхова точка, а нестабилно състояние. В класическите учебници еволюцията често се представя като права линия — от общоядство към тясна специализация. Но анализите на филогенетичните дървета показват десетки случаи, в които видове изоставят растителната си диета и се връщат към месоядност или насекомоядност.
Ярък пример в това отношение са латиноамериканските пеещи мишки (Scotinomys). Техните прародители са били типични тревопасни гризачи с адаптиран храносмилателен тракт. В даден момент от еволюцията си обаче тези видове обръщат курсовата си стратегия и преминават почти изцяло към ловуване на насекоми и дребни безгръбначни. Защо един вид би инвестирал милиони години в изграждането на сложна чревна система за разграждане на растения, за да я изостави за няколко хиляди поколения?
Физическият проблем вероятно се крие в логистиката на ресурсите. Тревопасността изисква непрекъснато приемане на големи количества биомаса, постоянно дъвчене и поддържане на огромни по обем вътрешни органи. Когато климатичните условия се променят и плътността на растителността спадне, поддържането на този масивен храносмилателен апарат става твърде скъпо. Всеки процент спад в телесната температура или в качеството на храната прави месоядността или консумацията на протеини с по-висока плътност много по-привлекателна алтернатива.
Не бива да се забравя и геоложкият контекст. Текущите промени в глобалните температури и промените в ареалите на растителните видове вече поставят под натиск съвременните големи тревопасни. Ако телесната температура и бактериалният състав са толкова строго обвързани, всеки външен стрес върху терморегулацията на животните може да доведе до срив в способността им да усвояват наличната храна.
Разглеждането на еволюцията през суровата енергийна математика премахва излишния романтизъм. Пашата не е просто съществуване сред природата — тя е високотехнологичен, скъпоструващ биохимичен процес, задвижван от вътрешна топлина и микроскопичен симбиотичен арсенал, чийто баланс виси на косъм.
