Има и един чисто астрономически епизод в историята на критиката. По време на Ренесанса френският хуманист Клод Дюре в своя труд Thresor de l'histoire des langues de cet univers (1613 г.) прави опит да обясни разделителната линия чрез въртенето на небесните сфери. Според неговите хипотези, семитските народи пишат отдясно наляво, понеже подражават на денонощното въртене на Primum Mobile (първодвигателя на Вселената), докато европейците пишат отляво надясно, следвайки естественото движение на планетите през зодиака.
Днес науката отхвърля тези коментари като чиста проява на ранномодерна спекулативна филология. Текстът не следва звездите. Текстът следва анатомията на костите, съпротивлението на материала и вискозитета на мастилото.
Псевдокуфическият декор: Когато Изтокът и Западът объркат посоките
Един от най-ироничните епизоди в тази материална война между посоките е появата на така наречената псевдокуфическа писменост в европейското изкуство от ХІІ-ХV век. В стремежа си да препредадат автентичността на Светите земи, италиански майстори като Джото, Фра Анджелико и Джентиле да Фабриано изписват по ореолите на светците и по подгъвите на дрехите на Богородица знаци, които изглеждат като арабски куфически надписи.
Тъй като европейските художници не са владеели арабски език, нито са разбирали биомеханиката на семитската калиграфия, те са копирали арабските знаци като чисто декоративен орнамент. Нещо повече – те често са ги рисували обратно: отляво надясно, обръщайки ориентацията на самите арабски букви. Така върху мантията на Мадоната се появява огледален, напълно нечетлив псевдо-арабски текст, изписан по западната мастилена технология.
Това разкрива фундаменталната ирония на културната история: докато учените и теолозите търсят дълбоки духовни разделителни линии между Изтока и Запада, художниците просто са трансформирали една чужда каменоделска традиция в повърхностна декорация, пречупена през ергономията на собствената си европейска четка.
Суровите факти от археологическия терен показват, че нито един вектор в човешката писменост не е вечен или даден по право. Той е просто инженерно решение на конкретен проблем със суровините, намерено в определена географска точка преди няколко хиляди години.
